Нощна сянка

— Притежаваш непогрешим талант да подхващаш всичко от грешната страна, Дейви. — Погледът на Галоуглас се насочи към мен. — Твоя съпруга? — произнесе той предпазливо. — Имаш предвид просто фиктивен брак, който да задоволи хорското любопитство и да оправдае присъствието ѝ тук, докато Паството реши бъдещето ѝ?

— Не ми е просто съпруга — призна Матю. — Тя е моя любима също така. — Вампирите се събираха за цял живот и го правеха само подтикнати от инстинктивната комбинация от любов, привличане, страст и химия. Връзката, която възникваше в резултат на нея, можеше да бъде разкъсана единствено от смъртта. Вампирите може да се женят много пъти, но повечето го правят само веднъж.

Галоуглас изруга, но ругатнята му бе почти напълно заглушена от смеха на приятеля му.

— А Негово Светейшество обяви, че епохата на чудесата е свършила — изхили се Хенкок. — Матю дьо Клермон най-накрая се чифтоса. Но не за обикновена скучна жена или прилично обучена кръвопийка, която си знае мястото. Не и нашият Матю. След като най-накрая реши да се задоми, си избра вещица. Значи имаме много повече причини за тревоги, освен добрите хора от Удсток.

— Какво му е на Удсток? — попитах намръщена Матю.

— Нищо — отвърна безгрижно той. Но едрият рус мъж побърза да обясни:

— Някаква дърта вещица изпаднала в истерия в пазарния ден. Обвинява теб. — Галоуглас ме оглеждаше от главата до петите, сякаш се опитваше да си представи как толкова непривлекателна личност може да причини толкова неприятности.

— Вдовицата Бийтън — казах, останала без дъх.

Появата на Франсоаз и Шарл спря разговора. Франсоаз носеше уханен джинджифилов сладкиш и вино с подправки за топлокръвните. Кит (който винаги с охота приемаше да опита съдържанието на избата на Матю) и Джордж (който изглеждаше леко позеленял след разкритията от тази вечер) си взеха. И двамата приличаха на театрални зрители, които нямат търпение да започне следващото действие.

Шарл, чиято задача бе да обслужва вампирите, носеше изящна гарафа със сребърни дръжки и три високи стъклени колби. Червената течност беше по-тъмна и по-гъста от виното. Хенкок спря Шарл, който се бе устремил към главата на домакинството.

— Имам нужда да пийна повече от Матю — заяви той и грабна едната колба, а Шарл ахна от обидата. Хенкок помириса съдържанието на гарафата и взе и нея. — Не съм пил прясна кръв от три дни. Имаш странен вкус за жени, Дьо Клермон, но никой не може да каже и дума срещу гостоприемството ти.

Матю махна на Шарл да отиде при Галоуглас, който също пи жадно. Когато приключи, избърса устата си с ръка.

— Е? — попита той. — Не си много разговорлив, знам, но все пак дължиш някакво обяснение как се забърка в това.

— По-добре го обсъдете насаме — предложи Уолтър и погледна към Джордж и двамата демони.

— Защо, Рали? — Гласът на Хенкок стана малко заканителен. — Дьо Клермон има да дава много отговори. Както и вещицата. И най-добре е тя да го направи възможно най-бързо. На идване подминахме свещеник. Той беше с двама джентълмени с внушителни талии. Дочух, че жената на Дьо Клермон има три дни…

— Поне пет — поправи го Галоуглас.

— Може би пет — съгласи се Хенкок и наклони глава към приятеля си, — преди да я задържат, за да я съдят, два дни да реши какво да говори пред магистратите и по-малко от половин час да измисли убедителна лъжа за пред добрия отец. Най-добре е веднага да ни кажеш истината.

Вниманието на всички бе насочено към Матю, който стоеше безмълвен.

— Часовникът скоро ще отброи четвърт час — припомни му Хенкок, след като минаха няколко минути.

Взех нещата в свои ръце.

— Матю ме защити от себеподобните ми.

— Даяна — скара ми се съпругът ми.

— Месил се е в делата на вещиците? — Очите на Галоуглас леко се разшириха.

Кимнах.

— След като опасността отмина, се събрахме.

— И всичко това се случи между пладне и залез-слънце в събота? — Галоуглас поклати глава. — Ще трябва да се постараеш още малко, лелче.

— Лелче? — обърнах се към Матю, шокирана. Първо Бъруик, после Паството, а сега и това. — Този… берсерк е твой племенник? Нека позная. Той е син на Болдуин! — Галоуглас беше почти толкова мускулест, колкото червенокосия брат на Матю, и също толкова настойчив. Знаех и други от семейство Дьо Клермон — Годфроа, Луиза и Юг (който бе само набързо и мистично споменат). Галоуглас можеше да е потомък на всеки един от тях — или на някой друг член на разклонения род на Матю.

— Болдуин? — Галоуглас леко потръпна. — Дори преди да стана кръвопиец, знаех, че не бива да допускам това чудовище близо до шията си. Освен това моите предци са вълчи кожи, а не берсерки[18]. И съм само наполовина викинг — по-нежната половина, да кажем. Другата ми половина е шотландска.

— Много са люти шотландците — добави Хенкок.

Галоуглас отвърна на забележката на приятеля си, като леко си подръпна ухото. Под светлината проблесна златният му пръстен, на който бяха гравирани очертанията на ковчег. От него излизаше мъж, а наоколо бе изписано мото.

— Вие сте рицари. — Потърсих същия пръстен на ръката на Хенкок. И го видях, беше го сложил на необичайно място, на палеца си.