Нощна сянка

Извита стълба вляво от нас водеше до стаите ни на втория етаж. Франсоаз ни посрещна на широката стълбищна площадка. Отвори масивната врата към апартамента, в който имаше бюфет с дупки отстрани. Оскубана гъска с прекършен врат висеше на една от дръжките на бюфета.

— Най-накрая. — Появи се и Хенри Пърси, целият грейнал. — Чакаме ви от часове. Милата ми майка ви праща гъска. Чула, че в града няма никакви птици, и се разтревожила да не останете гладни.

— Радвам се да те видя, Хал — радушно се засмя Матю и посочи с глава към гъската. — Как е майка ти?

— Винаги е свадлива по Коледа, благодаря. По-голямата част от семейството си намериха извинения да отидат някъде другаде, но мен ме задържаха тук по прищявка на кралицата. Нейно Величество изкрещя в залата за аудиенции, че не може да ми се има доверие да ходя чак в П-п-петуърт. — Хенри заекна и пребледня при спомена.

— Повече от добре дошъл си да прекараш Коледа с нас, Хенри — казах аз, свалих си наметалото и влязох навътре, където аромат на подправки и прясно отсечена елха изпълваха въздуха.

— Много мило от твоя страна да ме поканиш, Даяна, но сестра ми Елинор и брат ми Джордж са в града и не бива да бъдат оставяни да се срещнат с нея сами.

— Остани с нас поне тази вечер — настоя Матю и го поведе надясно, където ни мамеше топлината на огнището. — Разкажи ни какво се случи, докато ни нямаше.

— Всичко тук е спокойно — докладва радостно Хенри.

— Спокойно? — Галоуглас нахлу от стълбите и изгледа ледено графа. — Марлоу е в «Кардиналската шапка», пиян като моряк, и разменя стихове с бедния писар от Стратфорд, който го следва по петите с надеждата да стане драматург. Засега Шекспир изглежда доволен, че се е научил да подправя подписа ти, Матю. Според собственика на странноприемницата си обещал да платиш стаята и храната на Кит миналата седмица.

— Тръгнах си оттам само преди час — възрази Хенри. — Кит знаеше, че Матю и Даяна трябва да пристигнат този следобед. С Уил обещаха да се държат прилично.

— Това обяснява всичко — промърмори саркастично Галоуглас.

— Това твое дело ли е, Хенри? — Надзърнах от коридора във всекидневната. Някой бе украсил камината, прозорците и дъбовата маса в средата със зеленика, бръшлян и елхови клонки. Огнището бе пълно с дърва и веселият огън пукаше и съскаше.

— С Франсоаз искахме първата ви Коледа да е празнична — каза Хенри и порозовя.

«Еленът и короната» представяше най-добрата страна на градския живот през 16-и век. Салонът бе обширен, но въпреки това уютен и удобен. Западната му стена бе цялата в прозорци с двойни стъкла, които гледаха към Уотър Лейн. Беше идеална наблюдателница, в основата ѝ бе вградено канапе, покрито с множество възглавници. Резбовани ламперии, украсени с увивни растения и лози, стопляха стените.

Мебелите в стаята бяха малко, но добре изработени. Дълга пейка и две дълбоки кресла ни очакваха край камината. Дъбовата маса в средата беше необичайно изящна, не повече от шейсет сантиметра, а дългите ѝ крака ѝ бяха оформени като кариатиди и херми. Над нея висеше свещник. Той се вдигаше и сваляше с добре работеща система от въже и скрипец, прикрепена на тавана. Резбовани лъвски глави се зъбеха от предната част на огромния бюфет, в който имаше всякакви видове чаши и бокали, но пък много малко чинии, както подхождаше на вампирско домакинство.

Преди да седнем да вечеряме печена гъска, Матю ми показа новата ни спалня и личния му кабинет. И двете стаи бяха от другата страна на коридора, срещу салона. Техните прозорци с триъгълна горна част гледаха към вътрешния двор и правеха и двете помещения светли и изненадващо просторни. В спалнята имаше само легло с балдахин и резбована табла, висок шкаф за спално бельо и ниска ракла под прозореца. Последната беше заключена и Матю ми обясни, че в нея се намират доспехите му и няколко оръжия. Хенри и Франсоаз бяха минали и оттук. Колоните на балдахина бяха увити с бръшлян, а на таблата беше завързана зеленика.

И докато спалнята изглеждаше полупразна, кабинетът на Матю очевидно доста се ползваше. Там имаше кошове хартия, торби и чаши с пера, мастилници и достатъчно восък за няколко десетки свещи, кълба канап и толкова чакаща кореспонденция, че сърцето ми се свиваше само като си помислех за нея. Удобен стол с полегата облегалка и извити подлакътници бе поставен пред разтегателна маса. Като изключим тежките издути крака на масата, всичко друго беше просто и практично.

Макар че аз пребледнях от купищата работа, които очакваха Матю, той не изглеждаше притеснен.

— Всичко това може да почака. Дори и шпионите почиват на Бъдни вечер — засмя се той.