Нощна сянка

— Ашмол 782? — Матю изсумтя нетърпеливо. — Всичко се промени и ти не си същият човек. Не можем безкрайно да пазим бременността ти в тайна. До дни всеки вампир ще е в състояние да помирише промените в тялото ти. Кит ще се досети скоро и ще започне да пита за бащата, защото не може да съм аз, нали така? Бременна вещица, която живее с вампир, ще предизвика враждебност у всяко свръхестествено същество в града, дори и у онези, на които не им пука за споразумението. Някой може да се оплаче на Паството. Баща ми ще поиска да се върнем в Сет-Тур, за да си в безопасност, а аз няма да преживея още едно сбогуване с него. — С всяко изречение тонът му се повишаваше.

— Не мислех…

— Не — прекъсна ме Матю. — Не мислиш. Няма как. За бога, Даяна. Преди с теб бяхме в забранен брак. Това едва ли е уникално. Сега носиш детето ми. Това е не само уникално, но другите същества вярват, че е невъзможно. Седем седмици, Даяна. Нито миг повече. — Беше неумолим.

— Може дотогава да не успееш да намериш вещица, която да ни помогне — изтъкнах аз. — Не и при случващото се в Шотландия.

— Кой казва нещо за доброто желание? — Усмивката на Матю ме накара да замръзна.

— Отивам в салона да чета. — Обърнах се, исках да избягам възможно най-далече от него. Но той ме чакаше на прага и ръката му ми препречваше пътя.

— Няма да те загубя, Даяна — прошепна той настойчиво. — Нито заради търсенето на алхимичен ръкопис, нито заради нероденото ни дете.

— И аз няма да загубя себе си — отвърнах му троснато. — Не и за да задоволя нуждата ти от контрол. Не и преди да открия коя съм.

В понеделник седях отново в салона, преглеждах «Кралицата на феите» и полудявах от скука, когато вратата се отвори. Гости. Хлопнах нетърпеливо кориците на книгата.

— Не мисля, че някога отново ще се стопля. — Уолтър стоеше целият мокър на прага, с него бяха Джордж и Хенри, които изглеждаха също толкова окаяно.

— Здравей, Даяна. — Хенри сподави кихавицата си и ме поздрави с официален поклон, преди да се отправи към камината и да протегне със стон пръсти към огъня.

— Къде е Матю? — попитах и огледах Джордж от стола си.

— С Кит е. Оставихме ги при един продавач на книги. — Уолтър посочи към катедралата «Свети Павел». — Умирам от глад. Яхнията, която Кит поръча за вечеря, не ставаше за ядене. Мат каза, че Франсоаз може да ни приготви нещо за хапване. — Палавата усмивка на Рали издаде, че лъже.

Момчетата ядяха втората си чиния и пиеха трета чаша вино, когато Матю се прибра с Кит, наръч книги и нова брада, появила се благодарение на някой от онези магьосници бръснари, за които непрекъснато слушах. Прилежно подрязаните мустаци на съпруга ми стигаха до ъгълчетата на устата му, а брадата беше модно малка и добре оформена. Пиер го следваше по петите с ленена торба, пълна с хартиени правоъгълници и квадрати.

— Слава богу — каза Уолтър и кимна одобрително към брадата. — Сега вече приличаш на себе си.

— Здравей, скъпа — поздрави Матю и ме целуна по бузата. — Позна ли ме?

— Да, въпреки че приличаш на пират — отвърнах през смях.

— Така е, Даяна. С Уолтър вече са като братя — подхвърли Хенри.

— Защо се обръщаш към жената на Мат на малко име, Хенри? Да не би да си станал настойник на госпожа Ройдън? Или ти е сестра? Единственото обяснение е, че смяташ да я прелъстиш — промърмори Марлоу и се отпусна на един стол.

— Я не дърпай дявола за опашката, Кит — сгълча го Уолтър.

— Имам закъснели коледни подаръци — оповести Матю и бутна наръча, който носеше, към мен.

— Книги. — Беше странно, че са толкова нови. Кориците им проскърцаха, сякаш протестираха и не искаха да бъдат отваряни. Миризмата на хартия и мастило. Бях свикнала да виждам такива томове в износено състояние в библиотеки и читални, а не да лежат на масата, на която се хранех. Най-горната беше с празни страници и трябваше да замести онази, която още беше в Оксфорд. Следващата беше молитвеник с красива подвързия. На украсената титулна страница имаше рисунка на полегналия библейски патриарх Есей. От корема му излизаше дърво. Сбърчих чело. Защо Матю ми бе купил молитвеник?

— Отгърни страницата — настоя той и спокойно и уверено ме прегърна през кръста. На следващата страница имаше гравюра на кралица Елизабет, коленичила в молитва. Всеки лист бе украсен със скелети, библейски герои и символи на класическите добродетели. Книгата бе комбинация от текст и изображения, също като алхимичните трудове, които изучавах.

— Точно от вида книги, която всяка уважавана омъжена дама трябва да притежава — каза Матю с широка усмивка. После снижи заговорнически глас: — Това трябва да задоволи желанието ти да пазиш приличие. Но не се тревожи. Следващата никак не е прилична.

Отместих молитвеника и взех дебелия том, който Матю ми предложи. Страниците му бяха съшити без корица и увити в пергамент. Трудът обещаваше да обясни симптомите и лечението на всяка болест, известна на човечеството.