Нощна сянка

— Религиозните книги са популярни подаръци и лесно се продават. Медицинските имат по-малко читатели, подвързването им е прекалено скъпо и се заплаща допълнително — обясни Матю, докато аз опипвах тънката обвивка. Подаде ми още един том. — За щастие, вече бях поръчал подвързан екземпляр на тази. Още е топла от печата и е обречена да стане бестселър.

Въпросната книга бе подвързана с проста черна кожа. На корицата имаше сребристи отпечатъци. Беше първото издание на «Аркадия» на Филип Сидни. Засмях се, защото си спомних колко мразех да я чета в колежа.

— Една вещица не може да живее само с молитви и познания за човешката физика. — Очите на Матю светнаха палаво. Мустаците му ме погъделичкаха, когато се приближи и ме целуна.

— Ще ми трябва малко време, за да свикна с новото ти лице — казах през смях и изтрих устните си, за да премахна непознатото усещане.

Графът на Нортъмбърленд ме погледна като кон, който се нуждае от тренировъчен режим.

— Тези няколко заглавия няма да забавляват Даяна за дълго. Тя е свикнала на по-разнообразна дейност.

— Така е. Но едва ли може да се скита из града и да предлага курсове по алхимия — присви насмешливо устни Матю. Час по час акцентът и изборът му на думи се нагаждаха към времето. Той се наведе над мен, помириса каната с вино и се намръщи. — Има ли нещо за пиене без карамфил и пипер? Мирише ужасно.

— На Даяна може да ѝ хареса компанията на Мери — предложи Хенри, без да чуе въпроса на приятеля си.

Матю се вторачи в него.

— Мери?

— Те са на близка възраст и струва ми се, си приличат по темперамент. И двете обичат знанията.

— Графинята е не само образована, но и има подпалвачески наклонности — отбеляза Кит и си наля още една щедра чаша вино. Приближи я към носа си и вдиша дълбоко. Миришеше на Матю. — Стойте далеч от дестилационната и пещите ѝ, госпожо Ройдън, освен ако не искаш да си опърлиш косата.

— Пещи? — Почудих се коя ли може да е тя.

— О, да. Графинята на Пембрук — каза Джордж и очите му блеснаха от възможността тя да му стане покровителка.

— В никакъв случай. — След срещата си с Рали, Чапман и Марлоу вече познавах толкова литературни легенди, колкото щяха да ми стигнат за цял живот. Графинята беше не само една от най-образованите жени в страната, но и сестра на сър Филип Сидни. — Не съм готова за Мери Сидни.

— Нито Мери Сидни е готова за вас, госпожо Ройдън, но подозирам, че Хенри е прав. Скоро приятелите на Матю ще ви омръзнат и ще трябва да си потърсите свои. Без приятелки ще се отдадете на леност и меланхолия. — Уолтър кимна към Матю. — Трябва да поканиш Мери тук на вечеря.

— Блекфрайърс ще застине, ако графинята на Пембрук се появи на Уотър Лейн. Най-добре е да пратиш госпожа Ройдън в замъка Бейнард. Той е от другата страна на стената — предложи Марлоу, който нямаше търпение да се отърве от мен.

— Но Даяна ще трябва да мине през града — отбеляза остро Матю.

Марлоу изсумтя пренебрежително.

— Това е седмицата между Коледа и Нова година. Никой няма да забележи, ако две омъжени жени пийнат вино и си обменят малко клюки.

— С радост ще я заведа — изяви желание Уолтър. — Може би Мери ще иска да научи повече за моите пътешествия в Новия свят.

— Друг път ще искаш от графинята да инвестира във Вирджиния. Ако Даяна ще ходи, аз ще я придружа. — Погледът на Матю стана твърд. — Чудя се дали Мери познава вещици?

— Жена е, нали? Разбира се, че познава вещици — обади се Марлоу.

— Да ѝ пиша ли тогава, Мат? — попита Хенри.

— Благодаря ти, Хал. — Матю очевидно не беше убеден в достойнствата на този план. Той въздъхна. — Отдавна не съм я виждал. Кажи ѝ, че ще се отбием при нея утре.

Първоначалното ми нежелание да се видя с Мери Сидни започна да се топи с приближаването на срещата ни. Колкото повече неща си спомнях и откривах за графинята на Пембрук, толкова повече се вълнувах.

Франсоаз беше много неспокойна заради визитата и се суетеше около дрехите ми с часове. Направи изключително бухнала яка за черния ми кадифен жакет, който Мария ми бе ушила във Франция. Изпра и изглади червеникавокафявата ми рокля с черни панделки, която добре подчертаваше фигурата ми. Отиваше си с жакета и заедно с него образуваше ярък тоалет. След като се облякох, Франсоаз обяви, че изглеждам прилично, макар за вкусовете ѝ да бях прекалено строга като германка.

Хапнах малко яхния със заешко и овес на обяд, за да убия времето до тръгването. Матю безкрайно дълго пи вино и ме разпитва на латински как е минала сутринта ми. Изражението му бе дяволско.

— Ако се опитваш да ме ядосаш, успяваш! — казах му след един особено завързан въпрос.

— Refero mihi in latine, quaeso[62] — изрече той с професионален тон. Хвърлих по него парче хляб, а той приклекна и се засмя.

Хенри Пърси пристигна точно навреме, за да хване хляба с една ръка. Върна го на масата, без да коментира, само се усмихна ведро и попита готови ли сме да тръгваме.