Опарени

В този момент й хрумна великолепна идея. Тя докосна ръката на Рифър.

— Нека да го зарежем.

Рифър се опули.

— Курса

?

— Ние и двамата вече знаем как да се гмуркаме. Защо не?

Рифър се плесна с ръка по устата, правейки се на шокиран.

— Не си ли ти момичето, което всяка година взима наградата за най-редовно присъствие?

Спенсър сви рамене.

— Във ваканция съм.

Тя си представи как сграбчва Рифър за ръката и го отвежда в един от долните салони, който вероятно ще е празен по това време сутринта, и сядат в някое задно сепаре. И започват да обсъждат хората на кораба, да планират екскурзии за след гмурканията им, и тогава ръцете им бавно се приближават една към друга, а после…

— Рейф

?

Гласът дойде някъде от вътрешността на помещението. Рифър се обърна. Веждите му се повдигнаха, и той пристъпи през вратата.

— Това си ти

! — извика момичето. — О, Божичко!

— О! — възкликна Рифър. И после я прегърна. Наистина

я прегърна. Спенсър стоеше на вратата, чувствайки се като забравена детска играчка, изхвърлена през вратата на кола.

Тя се изкашля малко по-силно, отколкото беше възнамерявала, и Рифър се обърна рязко и растите му се развяха.

— А, Спенсър. Извинявай. Това е…

— Наоми — процеди Спенсър, вторачена в девойката, която пристъпи в полезрението й. Тя изгледа Спенсър надменно и заплашително.

— Здрасти, Спенсър — изчурулика Наоми. — И ти ли ще караш курса за водолази?

— Ъъъ… да — промърмори Спенсър, наблюдавайки пръстите на Наоми, които докосваха Рифъровите. Тя стрелна с поглед вратата, обмисляйки дали да не офейка без него.

Но изведнъж това вече изобщо не й се струваше добра идея.

7.

Съучастница в престъпление

Същата сутрин Ариа и около трийсет други ученици стояха в сянката на гигантска розова водна пързалка на горната палуба на кораба, жадно очаквайки началото на курса по „Еко лов на съкровища“. Въздухът миришеше на почистващ препарат за паркет, силен дезодорант и на корабното гориво, което капитанът беше настоял да е напълно екологично, въпреки че Ариа имаше своите съмнения. Те махаха пред лицата си с ветрила, мажеха се със слънцезащитни кремове с висок фактор, за да се предпазят от палещото карибско слънце, и обсъждаха развълнувано предстоящата игра.

Най-накрая ръководителката на играта спря да говори по телефона си и се обърна към групата.

— Добре дошли! — извика тя и луничавото й лице се усмихна. — Казвам се Гретчен Вайн, а вас ви очаква нещо вълнуващо. Мислете за този лов като за състезанието „Шеметна надпревара“ — даваме ви указания и пари, за да стигнете до нужното място, и първата група, която разкрие всички загадки, печели.

— Печели какво? — попита една брюнетка, чиито прашки се подаваха изпод ризата й.

Гретчен се усмихна и им показа два ваучера за онлайн магазина на Епъл, и всички ахнаха.

— Всеки от тях е на стойност хиляда долара.

После Гретчен раздаде малки червени несесерчета, на които пишеше: „ЕКО ЛОВ НА СЪКРОВИЩА“.

— Пазете указанията си тук — инструктира ги тя. — Трябва да ми показвате какво сте намерили в края на всеки ден.

— Ще имаме ли някакви лагерувания? Екстремен туризъм? Ролеви игри? — попита едно момче.

Гретчен се намръщи, като си играеше нервно с гердана си.

— Е, трябва да се връщате на кораба всяка вечер — иначе ще се наложи да изпратим издирващ екип. Пътешествията обхващат големи райони, но не бих ги нарекла екстремни. И не съм много сигурна какво имате предвид под ролеви игри — може би ще обясните?

Задалият въпроса — момче с дълга кестенява коса и гъсти вежди, махна пренебрежително с ръка.

— Няма значение.

Гретчен им каза, че ще им се наложи да претърсват плажове, да се мъкнат през дюни, да си пробиват път през тропически гори в дъждовно време и да се придвижват през оживени градски улици, за да извличат информацията, която ще ги води към наградата. Ариа се спогледа развълнувано със седящите до нея. В групата имаше доста двойки, които се държаха за ръце, и тя изпита болезнен копнеж. Може би Ноъл щеше да избере търсенето на съкровища, ако знаеше за наградата.

— Добре, първото нещо, което искам да направите, е да се разделите на групи по двама — каза Гретчен, след като провери всички по списъка.

Двойките останаха заедно. Другите се обърнаха към хората, които познават. Ариа се заоглежда, но всички от „Роузууд дей“ вече си бяха намерили партньори. Дори нейната съквартирантка, приятно, скромно момиче на име Саша, която също се беше записала за търсенето на съкровища, се беше кооперирала с друго момиче с вид на зубрачка от нейното училище. Докато все повече и повече хора се групираха заедно, тя се чувстваше все по-неловко. Преди години, когато децата в „Роузууд дей“ се разделяха на отбори за състезания, кооперираха се в часовете по изкуства, или правеха групи за проекти по английски език, шантавата, лишена от приятели Ариа често биваше избирана последна. „Това е защото съм си привързала косата с розова лента ли е? — зачуди се тя. — Или е заради някоя моя вродена, смотаняшка черта, за която дори не подозирам?“

— Тези от вас, които нямат партньори, да вдигнат ръце — обяви Гретчен.