Опарени

— Деветстотин и седем е нататък — промърмори той, после зави надясно и тръгна по дълъг коридор. Хана го последва, хвърляйки надменен поглед на Фай Темпълтън, която се беше спряла, изпълнена с копнеж, пред вратата на каютата й. Хана и Майк отиваха на таен купон за подбрани хора в каютата на Мейсън Байърс, където никой друг не беше поканен.

Преминаха покрай дълго огледало и Хана стрелна с поглед отражението си. Определено беше готова за купона. Кожата й блестеше от току-що придобития тен; прозрачната й, яркооранжева рокля без ръкави, която беше купила от мола „Кинг Джеймс“, леко се развяваше около бедрата й; а обувките на високи токчета, които беше купила точно преди пътуването, правеха краката й да изглеждат толкова дълги, че тя нямаше нищо против това, че леко я стягаха.

Майк се спря пред последната врата в коридора.

— Пристигнахме.

Те се заслушаха за момент. Отвътре думкаше бас. Някакво момиче изписка и група момчета избухнаха в смях. Под вратата се процеждаше миризма на алкохол и цигари.

Хана прехапа устната си.

— Ами ако отговорникът ни чуе? Не искам да се забърквам в неприятности.

Гъстите вежди на Майк се събраха заедно.

— Откога ти пука дали ще се забъркаш в неприятности?

Хана нави около пръста си къдрица от идеално накъдрената си кестенява коса.

— Нямам никакво намерение да жертвам времето си за плаж срещу корабния еквивалент на „оставане след часовете“. Достатъчно лошо е, че ми се налага да работя в тъмницата. — Тя не си беше направила труда да се запише за някакъв доброволчески курс преди началото на пътешествието, така че я бяха разпределили да работи в административната канцелария на кораба. Канцеларията се намираше в недрата на кораба, и се ръководеше от жена на име Вера, която имаше хиляда тънки фибички в косата си и беше луда по кънтри музиката. Хана беше принудена да се занимава с умопомрачително вкарване на данни за вместимостта на кораба през цялата сутрин — Вера се опита да й представи като интересно, че този вид кораби могат да поберат почти сто души повече, отколкото имаше на борда в момента. Ала Хана прекара повечето време в интернет, проучвайки как да изглежда секси в тръстикова пола на конкурса за таланти на края на пътуването.

— Не се тревожи — каза Майк. — Мейсън е платил на отговорника на този коридор да си държи езика зад зъбите. Всичко е наред.

После той почука на вратата. Тя леко се открехна.

— Парола? — изстреля рязко някой.

— 

Плавник

 — прошепна Майк.

Вратата се отвори и те пристъпиха в каюта, натъпкана с тела. Вратата към верандата беше широко отворена и пропускаше горещия, наситен с миризми въздух, а навън група ученици бяха насядали по столове или се бяха наоблягали на парапета. На кухненския плот имаше множество бутилчици с алкохол, наполовина пресушена кана с ром, пластмасови чашки, ядки и бонбони от минибара. От айпод-дока гърмеше песен на Риана, а на едно от леглата танцуваха няколко души. Стаята миришеше наситено на парфюм, пот и почистващ препарат за килими.

— Добре дошли на нашето соаре. — Мейсън пристъпи напред и предложи на Хана и Майк чаши, пълни с ром и диетична кола. Носеше сакото от ученическата си униформа от „Роузууд дей“, раирана вратовръзка, разхлабена около врата му, и чифт шорти на ивици, които подозрително приличаха на боксерки.

Хана прие напитката и после се загледа в тълпата. Тук имаше много хора от „Роузууд дей“, както и от „Дорингбел Френдс“, „Причърд“ и „Тейл“. Две руси сексбомби от „Вила Луиза“ пиеха шотове с Джеймс Фрийд и още няколко момчета от отбора по лакрос. Дали заради горещия, влажен въздух, или заради миризмата на кокосов слънцезащитен лосион, който си слагаха всички, но Хана внезапно си спомни за купоните, на които бяха присъствали в Ямайка — особено за онзи претъпкан банкет в нощта, в която срещнаха Табита. Тогава всички седяха на една маса, пийваха и си прекарваха страхотно, когато Емили изведнъж ги хвана за ръцете. „Това е

Али

“ — каза тя, и Табита стоеше там, на горната стълбищна площадка, и изглеждаше толкова странно и същевременно толкова познато в онази жълта рокля…

Божичко. Защо си мислеше за това отново? Тя сграбчи Майк за ръката.

— Да танцуваме.

— Слушам, капитане — отвърна Майк.

Те скочиха върху танцовата платформа и започнаха да се движат под звуците на песен на Уиз Халифа. Хана тръскаше ръце и крака като дервиш, опитвайки се да очисти мозъка си от негативните мисли. Последва песен на Лил Уейн, а подир нея — миш-маш от парчета от последния албум на Мадона. В момента, в който някой пусна най-добрите неща на Нирвана, тя вече се беше позадъхала от танците и се чувстваше много по-отпусната.

— Ще взема по още една напитка — рече Майк. Хана кимна замаяно и тръгна към терасата, където хлапетата гледаха луната. Една ръка докосна рамото на Хана и тя се обърна, мислейки си, че Майк се е върнал. Вместо него обаче пред нея се оказа Наоми. Хана моментално вдиша тежкия аромат на плодовия й парфюм „Кейт Спейд“.

Това я разведри.

— К’во става? — попита тя.

— Здрасти, мацка — изчурулика Наоми. — Радвам се да те видя тук.