Опарени

Ариа смутено вдигна длан съвсем ниско. Последваха я още неколцина.

Гретчен групира по двама онези, които нямаха партньори. Когато стигна до Ариа, й посочи момчето, което беше попитало за лагеруването и ролевите игри.

— Става ли двамата да работите заедно?

Младежът погледна към Ариа и сви рамене.

— Екстра е. — Той й подаде ръка. — Аз съм Греъм Прат.

— Ариа Монтгомъри. — Тя му се усмихна. Той имаше светлокафяви очи и носеше сиви еспадрили, измачкани шорти втора употреба и избеляла тениска с нещо наподобяващо щит от предната страна и малка дупка на рамото.

— Виждали ли сме се някъде? — попита тя. Изгледаше й познат, но тя не можеше да се сети откъде. — В Мейн Лайн ли си учил?

Веждите на Греъм се сбърчиха.

— Не, учил съм във Филаделфия. — После той просия. — Чакай! Ти в ОКА ли си?

— Какво е това?

— Обществото за креативен анахронизъм — ухили се Греъм.

Ариа скришом се усмихна. Братовчед й Стюърт беше в ОКА, и постоянно говореше за това. Беше нещо като целогодишен Ренесансов фестивал, където хората осъществяваха ролева игра в средновековно общество. Всъщност той беше срещнал и съпругата си там — тя е играела ролята на кухненска прислужница, а той е събирал трупове на жертви на чумата в дървена каруца.

— О, не! — отговори Ариа след кратко забавяне. Но после добави, опитвайки се да е дипломатична: — Но винаги ми е звучало много яко!

— Трябва да се присъединиш! — възкликна Греъм развълнувано. — Има събиране в Камдън другия месец.

— Пак ще говорим за това — рече Ариа. — Но продължавам да смятам, че те познавам отнякъде. Бил ли си в чужбина? Аз съм живяла в Исландия няколко години, но съм пътувала и до Франция, Германия, Австрия, Холандия…

Греъм поклати глава.

— За последно бях в Европа с родителите си, когато бях на шест. Обаче миналата година бях на поход в Чили.

— Сигурно е било страхотно!

— Да — отвърна Греъм отнесено. — Бях на конференция на ОКА — избрахме нов крал. — После той я погледна сериозно. — Как ти се стори в Исландия?

— Магическо — отговори Ариа тихо, макар че когато понечи да опише поетично Исландия, всичко, за което се сети, беше

последното

й пътуване дотам, онова, което направи с Ноъл, Майк и Хана, и за което изобщо не искаше да си спомня.

Вместо това тя премести погледа си към кораба. Няколко ученици плуваха в басейна. Емили, която се беше записала доброволно за спасител, седеше на поста си и въртеше свирката около пръста си. Ариа се зачуди дали да не й помаха, но Емили изглеждаше така, сякаш мислите й са на милион километри оттук.

Ариа отново се обърна към Греъм.

— Е, във всеки случай съм наистина развълнувана от лова на приключения — каза тя, решавайки да смени темата.

— Аз също — отвърна Греъм. — Едно приятелче трябваше да дойде с мен, но промени решението си в последния момент.

— Да, аз се опитах да взема приятеля си с мен, но той предпочете да отиде на сърф — рече Ариа. — Но няма проблем. Явно имаше голямо желание.

Греъм кимна.

— И аз не съм много сигурен, че на приятелката ми щеше да й хареса тази игра. Тя би си паднала повече по правенето на тен на плажа.

— Тя на пътуването ли е?

Греъм потърка носа си, чувстваше се неудобно.

— Не. Ъ-ъ-ъ… ние всъщност вече не сме заедно, така че… — Той млъкна и седна на една от пейките, наредени около басейна. — Значи ти си от Мейн Лайн, така ли? Означава ли това, че си снобка?

— Далеч не — подсмихна се Ариа. — През повечето време се чувствам не на място там. Сякаш трябва да съм другаде.

— И аз се чувствах така в стария ми град — той също е доста старомодно място — каза Греъм. — Бях във възторг, когато семейството ми се премести във Филаделфия миналата година.

— А къде си живял преди това? — попита Ариа.

— Мейпълууд, Ню Джърси — каза Греъм.

— 

Мейпълууд

 — процеди Ариа. Според възпоменателната страница на Табита Кларк, тя беше посещавала гимназия в Мейпълууд.

Греъм въздъхна примирено.

— Нека позная — следиш случая Табита Кларк.

Ариа се почувства така, сякаш стомахът й е пълен с гореща, експлозивна смес.

— Познаваше ли я?

Греъм се загледа нанякъде, сините му очи помръкнаха. И тогава, преди той да успее да каже нещо, Ариа осъзна откъде й изглеждаше толкова познат. Тя си спомни за видеото, което беше гледала на възпоменателната страница на Табита Кларк и за привлекателното момче, танцуващо с Табита на училищния бал. Беше видяла и името му под публикации за благотворително пица парти в чест на Табита. Спомни си дори, че е чула гласа му по CNN — как разказва за последния път, когато е видял Табита, няколко месеца преди смъртта й.

Всичко това премина през съзнанието й за броени секунди. А после Греъм вдигна насълзените си очи към Ариа и изрече точно това, от което тя се беше опасявала:

— Да. Табита беше моята приятелка.

8.

Лиценз за убийство

По-късно същата вечер Хана хвана Майк за ръката, докато двамата излизаха от асансьора на палуба „Палма“.