Опарени

Или… беше? Имаше нещо толкова смразяващо в гласа на Кортни, когато говореше за Наоми — суровост, която дори великолепна актриса не би могла да имитира. Беше ли открила нещо опасно за Наоми, когато беше пристигнала в Роузууд? Имаше ли в тази история нещо, което Спенсър не знаеше?

Докато прекарваше пръсти по един корал, в черепа я прободе остра болка. Тя се завъртя, като си мислеше, че нещо я е боднало, но наоколо нямаше никого — дори риби. Тя замижа силно, внезапно почувствала се замаяна. Когато си пое дъх, дробовете й не се напълниха с кислород. Дали не се беше потопила твърде надълбоко? Дали не беше получила декомпресия?

Опита се да си поеме дъх отново, но не успя. Внезапно изпаднала в отчаяние, тя започна да намества водолазната си маска — може би не беше поставена точно върху устата й? Но маската беше наред, и въпреки това Спенсър все още не можеше да си поеме дъх. Биенето на сърцето й се ускори. Тя се опита да изплува към повърхността, но ръцете и краката й не се подчиняваха. Провери налягането в резервоара си, но той си оставаше пълен. Което беше невъзможно — определено не й достигаше кислород.

Тя се задъхваше, а междувременно в ума й се оформяше една идея. Беше чувала за подобни неща. Уредите могат да се манипулират така, че да показват пълен резервоар, докато той всъщност е празен. Тя знаеше, че точно това се е случило. И знаеше кой й го е причинил.

А

.

Спенсър погледна замаяно във водата и зърна Наоми сред групата водолази в далечината. Олиото, на което се беше подхлъзнала, и номерът с леглото бяха детска игра в сравнение с изпускането на кислорода й. Разбира се, Наоми продължаваше да я мрази! Как можеше Спенсър да си помисли, че е в безопасност само защото е скъсала с Рифър!

— Ммм! — извика тя, а водата погълна звука. Пред очите й започнаха да се появяват кръгове. Тя заразмахва ръце и крака, тихо зовейки за помощ, но водолазите бяха твърде далеч, за да я забележат. Тя зарита по-енергично. Дробовете й вече пламтяха, лакоми за въздух.

— Ммм! — изкрещя тя, размахвайки ръце още по-силно. Но всички водолази бяха с гръб към нея. Очите на Спенсър започнаха да се затварят. Вратът й се отпусна, внезапно почувства тялото си натежало. Спусна се мрак, който замъгли погледа й. Кракът й се блъсна в една скала, но тя вече не можеше да се движи. Нямаше

енергия

да се движи. Това беше краят, вече беше неспособна дори да се бори.

Обля я вълна от топлина и тя се остави да потъне. Вече не чуваше дишането си. Очите й се затвориха. Последното нещо, което видя, беше приближаваща се към нея светлина, която изпълни полезрението й…

А после в дробовете на Спенсър нахлу въздух, и тя внезапно отвори очи. Кашляше яростно, от гърлото й изригна солена вода и експлодира в носа й, изгаряйки ноздрите. Отново лежеше върху палубата на лодката. Рифър се беше навел над нея, устните му бяха мокри, а върху лицето му беше изписано облекчение.

— О, Божичко! — пое си дъх той. — Добре ли си?

Спенсър се опита да проговори, но вместо това избухна в нов пристъп на кашлица. Завъртя се на една страна и зачака водата да се оттече от очите й. За част от секундата си помисли, че Рифър току-що я беше целунал, че нейното потъване е било само сън. Но после си спомни всичко.

— Какво… се случи? — изграчи тя.

— Тъкмо беше започнала да потъваш — каза Рифър. — Намерих те и те извадих на повърхността, а после ти направих дишане уста в уста. Тим провери оборудването ти — в резервоара ти не беше останал кислород.

По гърба й полази хлад. Тя огледа тълпата от деца, струпали се на лодката, и зърна Наоми, криеща се отзад, с поглед, стрелкащ се от Рифър към Спенсър и обратно. Устните й бяха стиснати толкова силно, че бяха почти безцветни, а очите й бяха широко отворени. Изглеждаше разтърсена — може би защото Рифър успокояваше Спенсър.

Или защото планът й да нарани Спенсър се беше провалил.

27.

Скрита изненада

Няколко часа по-късно Ариа се оглеждаше в огледалото с човешки ръст до концертната зала. Беше облякла същия оскъден бански, който носеше за първия си урок по плуване с Ноъл, тръстиковата пола, няколко мънистени огърлици и римските си сандали. Като допълнение към костюма беше сложила и едно цвете зад ухото си.

Тя огледа фоайето. Край нея мина едно момиче, което носеше портативен статив под мишница. Няколко деца носеха куфарчета с музикални инструменти. Джереми, който продължаваше да носи слънчевите си очила с форма на звезди, мина покрай тях с папка в ръка и уморен вид. Двама мъже в костюми и една жена с бална рокля, които сигурно бяха съдиите, вървяха след него. Всички обсъждаха оживено конкурса, а в залата се усещаше тържествен и празничен дух. Стотици балони се носеха под тавана, а подът бе украсен със звезди от холивудската Зала на славата.

Тя забеляза Ноъл до един от входовете и едва се сдържа да не избухне в смях. Той беше облякъл торбест, лъскав анцуг, а на врата си беше окачил няколко златни вериги. Тя изтича при него.

— Приличаш повече на учител по физическо, отколкото на рапър!