Опарени

Ноъл извъртя бейзболната шапка на главата си настрани и скръсти ръце на гърдите си в гангста-стил.

— Само почакай да чуеш речитатива ни. Двамата с Майк сме адски добре подготвени!

— Кога излизате на сцената? — попита Ариа.

— Седем и половина. А ти?

Ариа погледна в телефона си; на всички участници в конкурса беше изпратена програмата на събитието.

— В седем — отвърна тя. — Мисля, че сме едни от първите. — Часът беше шест и половина.

Ноъл я хвана под лакът.

— Да отидем да пробваме храната.

Двамата влязоха в залата и тръгнаха по пътеката към сцената, край която бяха подредени бар и маси, отрупани с храна. Няколко редици със столове бяха изнесени, за да се освободи място за малък импровизиран дансинг. Докато заобикаляха група момичета, които упражняваха поредица от акробатически премятания, Ариа набра за пореден път номера на Емили. Отново беше прехвърлена на гласова поща. Това бе третият път през последните няколко часа, когато Ариа се опитваше да се свърже с Емили. Спомни си съобщението по телевизията, което бе чула, докато излизаше от стаята си. „МОДНИЯ КРАДЕЦ СКАЧА ОТ КРУИЗЕН КОРАБ В БЕРМУДИТЕ — гласеше то. — АГЕНТИ НА ФБР ПРЕТЪРСВАТ ПРИСТАНИЩЕТО“. Това определено обясняваше всички лодки на ФБР в залива, които Ариа бе забелязала при последното доглеждане през прозорчето си. Очевидно момичето не беше слязло от кораба в предишното пристанище, както беше казала Емили.

След сигнала Ариа каза: „Ем, аз съм в залата за конкурса. Надявам се всичко да е наред и да не си се отказала да участваш. Обади ми се, когато чуеш съобщението“. Тя пусна отново телефона в чантичката си, после огледа тълпите от участници, които сновяха във всички посоки. Спенсър също я нямаше никаква, както и Хана.

Ноъл грабна една празна чиния и се нареди на опашката пред масата, която бе отрупана със сребърни супници, пълни с храна.

— А къде е Греъм?

Ариа погледна встрани и стомахът й се сви.

— Не знам.

Ноъл повдигна вежди.

— Мислех, че вие двамата сте много добри приятели.

Ариа зачопли тръстиковата си пола.

— Търсенето приключи. Предполагам, че просто нямаме толкова много общо, както си мислехме.

— Уреди ли се с онова момиче, както обеща?

Ариа не отместваше погледа си от таблата с лъскави вилици и лъжици, която лежеше на масата.

— Оказа се, че не е неговият тип.

Тя усещаше погледа на Ноъл върху себе си, докато той се опитваше да разбере какво премълчава тя. Сигурно трябваше да му каже истината — нали все пак така се бяха разбрали — но ако той разбереше, че Греъм буквално я беше награбил, сигурно щеше да избие вратата на каютата му и да се опита да го пребие. По-добре беше да си мисли, че Греъм просто е изгубил интерес. Само ако можеше това да е истина. Мускулите на врата я боляха от дръпването му за огърлицата. Вбесеното му лице не спираше да проблясва в съзнанието й, а стомахът й се свиваше всеки път, когато си спомнеше как той я бе подгонил по стълбите.

— Хей, купонджии! — извика Джереми от сцената. Зад гърба му сновяха младежи с работнически тениски и скъсани дънки, които подреждаха оборудването. — Вярно, че все още не сме подготвили всичко, но за да ви настроя подходящо, съм ви подготвил голяма изненада. Към нас се присъедини един специален гост, който ще изпълни няколко песни, преди да започне шоуто. Затова без повече приказки, моля, посрещнете с ръкопляскания… „Веган Сънрайз“!

Ариа погледна питащо Ноъл; никога не беше чувала за тях. Децата заръкопляскаха вяло със същия объркан израз на лицата. Но когато членовете на групата излязоха на сцената и засвириха доста тежък китарен кавър на „When I Come Around“

4

, всички просто свиха рамене и затанцуваха.

Опашката за храна помръдна напред и Ариа и Ноъл започнаха да пълнят чиниите си. Тя провери няколко пъти телефона си, но нямаше никакъв отговор от Емили или Спенсър. Тълпата ставаше все по-шумна и възбудена; сякаш отникъде се появи някакъв момичешки лакът, който изби чинията на Ариа от ръцете й. Ариа се извъртя, за да я подхване, но глезенът й се изкриви и тя залитна. Усещаше как пада, но не можеше да направи нищо; след секунди вече се намираше на пода, а косата й беше пълна с вегетариански нудълс. Дочу тих звън. В първия момент си помисли, че това е вилицата й, която се удря в земята, но след като се надигна, осъзна, че е бил медальонът й. Той се беше отворил от удара.

— Добре ли си? — попита Ноъл, протягайки ръка, за да й помогне да стане.

— Да — отвърна Ариа, докато събираше разпиляната храна, доколкото можеше, за да я изхвърли в близкото кошче. След това отново хвана медальона си. Вътре имаше снимка на две усмихнати русокоси момичета, допрели бузите си. Когато се взря в тях, тя бавно осъзна, че ги познава. Момичето вдясно имаше кръгло лице, големи сини очи и леки следи от изгаряния по шията.

Табита

.

Ариа погледна към момичето вляво. Очите й бавно обходиха познатото лице със сърцевидна форма, големите сини очи. Тя се дръпна стреснато назад. Не. Не беше възможно.