Опарени

— Може да е онова момиче, което по-рано днес скочи през борда — разнесе се друг глас. — Може така да си е отмъстила заради онзи, който я е издал на федералните.

— Това са глупости. — Гласът беше раздразнен. — Тя повече не се показа на повърхността, за да си поеме въздух. Сигурно е мъртва.

— Можеш ли да си представиш, че през цялото време е била на кораба? Кой ли я е предал?

„Престанете да говорите за нея!

“ — искаше да изкрещи Емили. Сякаш Джордан беше някаква прочута знаменитост, някой странен и непознат. „Тя обичаше кафето си с много мляко

 — помисли си тя. — Беше безстрашна. Тя е най-невероятното момиче, което съм срещала някога

“.

Емили затвори очи и си представи как тялото на Джордан потъва все по-надълбоко и по-надълбоко в залива, точно както беше станало с Табита. Искаше й се да удуши А. с голи ръце. Защо той просто не ги оставеше на мира? Защо А. трябваше да съсипе всяко едно нещо?

Тя усети как нечия ръка поляга на рамото й. На стълбите зад нея стоеше Ариа, облечена с бански и с тръстиковата си пола, обляна в пот. Хана и Спенсър също бяха там, облечени в обичайните си дрехи, но с ошашавени лица.

— Какво става? — попита Емили.

Ариа огледа децата на опашката, после издърпа Емили на площадката, която беше сумрачна, хладна и празна. Край тях преминаваха ученици, но като че ли никой не забелязваше, че те са там.

— Погледни. — Ариа извади от джоба си кръглия златен медальон, който бе носила цяла седмица, и го залюля пред носа на Емили. Двете му половинки се разтвориха. Емили погледна с присвити очи двете момичета на снимката. Едното беше Али. Когато осъзна кое е другото, отстъпи объркано назад.

— Това Табита

ли е? — прошепна тя.

— Огърлицата е била нейна — каза Ариа. — Ноъл я намерил на брега, но аз проверих снимката на Табита в интернет, и със сигурност е нейната.

Спенсър поклати замаяно глава.

— Обзалагам се, че Наоми я е подхвърлила на Ноъл, за да я намери и да я подари на Ариа.

— Или пък Греъм го е направил — каза Ариа, която продължаваше да диша тежко. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи. — Грешала съм за него, мацки. Той впери поглед в огърлицата, сякаш знаеше какво представлява тя, след което ме погледна така, сякаш знаеше всичко, което съм направила. Избягах от него и се скрих в котелното, но той ми се разкрещя през вратата. Извиках му, че съжаляваме за онова, което сме сторили на Табита, но това не го възпря. Каза, че ме държи под око и спомена снимката. Мисля, че той е сложил бомбата. Веднъж, когато разговаряхме, спомена за барут — сигурно знае как да предизвика експлозия.

Спенсър притисна длан към устата си.

— Можел е да те убие!

— Знам. — Ариа преглътна тежко.

Емили потрепери.

— Според теб коя снимка е имал предвид?

— Не знам — отвърна Ариа. — Може би онази с Табита на брега. Мисля, че той работи с Наоми.

— О, Господи. — Спенсър отстъпи назад, изглеждаше замаяна.

— Но защо Наоми — или Греъм, или който и да е там — е подхвърлил огърлицата на Ноъл, за да я даде на Ариа? — попита Хана.

— Тя доказва, че сме убили Табита — рече Спенсър, навеждайки се напред, за да не я чуят групата момчета, които трополяха надолу по стълбите. — Тя ни свързва с нея и с онази нощ. А. се опитва да изгради непоклатимо обвинение.

Емили се облегна на стената.

— Не разбирам. Защо му е на А. да вади нови улики? Нали има снимките? Единият А. ни е видял. И ние наистина го направихме. Защо му е да събира допълнително доказателства?

Спенсър сви рамене, аварийните светлини оцветиха лицето й в червено.

— Не знам. Но ФБР са наблизо, търсят онова момиче, което скочи през борда. — След като каза това, тя погледна към Емили, после извърна глава. — Сега е идеалното време да ни издаде. За няколко часа ще ни арестуват, особено след като огърлицата е в нас.

Хана погледна към Ариа.

— Къде е Греъм сега?

Ариа забарабани с нокти по парапета.

— Нямам представа. Изчезна след експлозията.

Спенсър се намръщи.

— Това е доста странно, не мислиш ли?

Ариа сви рамене.

— Радвам се, че го няма. Страхувах се, че ще изскочи отнякъде и ще ме нарани.

— Това щеше да е по-логичното нещо, не мислиш ли? — Спенсър прегърна коленете си. — Радвам се, че си добре, но защо не те е изчакал, след като бомбата е избухнала? Защо си е тръгнал?

Емили се замисли за миг, наблюдавайки разсеяно тичащите по стълбището пасажери.

— Може би е изчислил погрешно избухването на бомбата и е трябвало да избяга, за да не пострада самият той.

— Или може би просто не е бил сигурен, че на покрива сме били ние? — попита Хана и направи пауза, за да се изкашля. — Дори онези снимки са доста размазани. Може би когато си побягнала от него, Ариа, той е получил своето доказателство. Може би двамата с Наоми ще кажат на ченгетата.

Спенсър се хвана за парапета и се изправи.

— Огърлицата определено ще ни свърже с престъплението. Ченгетата ще решат, че сме я откъснали от шията на Табита онази нощ.

Хана кимна.