Опарени

Тогава, в безмълвно съгласие, всички доплуваха една до друга и образуваха защитен пръстен. Внезапно се почувстваха като истински най-добри приятелки. Дори сестри…

Спенсър зърна нещо в далечината и потрепна.

— Какво е това? — Когато през тях премина поредната вълна, нещо бяло проряза водата.

Ариа зяпна изненадано.

— Лодка!

Хана размаха ръце над главата си.

— Хей!

— Насам! — изкрещя Емили.

Над звуците от бушуващия прилив те доловиха бръмченето на двигател. Лодката се придвижваше право към тях. Хана се изсмя истерично.

— Видяха ни!

Лодката се издигна на гребена на една вълна и се спусна надолу. Приличаше на рибарска лодка; от двете й страни висяха мрежи, а от кърмата стърчаха прътове. Водачът й носеше рибарска шапка в цвят каки, която бе спусната ниско над очите. Спенсър се зачуди дали това е някой от круизния кораб.

— Хвани се! — извика някой. Във водата падна въже. Спенсър се опита да го хване, но тъкмо когато го достигна, Ариа я хвана за крака.

— 

Недей — каза тя с нисък глас.

Спенсър се накани да възрази, но тогава също погледна нагоре. На палубата стоеше едно момиче. Спенсър усети как й се завива свят.

Наоми.

— Хвани се! — каза отново Наоми. Тя издърпа въжето и отново го метна като рибарска корда. Когато никоя от тях не хвана примамката, тя присви очи. — Какво ви става

, хора? Да не искате да се удавите?

— Плувайте надалеч! — изкрещя Спенсър, като се завърташе във водата. — Трябва да се махнем по-далеч от нея!

Но тогава от лодката се разнесе друг глас.

— Момичета, моля ви, побързайте! Трябва да ви отведем на безопасно място!

Спенсър спря да загребва, разпознавайки гласа. Емили също зяпна изненадано. Когато поредната вълна отмина, край парапета се появи още една фигура. Той беше облечен с впито розово поло, крепонени шорти и носеше очила с формата на звезди. На лицето му беше изписан искрен страх и притеснение.

— Джереми? — избъбри Спенсър, примигвайки учестено.

До него се появиха още хора. Развратната мацка Ерин, с която Емили делеше каютата си. Кирстен Калън и Майк. Ноъл.

Бяха спасени.

30.

Дългият път към дома

— Хванете се. — Джереми се наведе през борда и протегна ръце. — Аз ще ви издърпам.

Погледът на Хана прескочи от Наоми към Джереми, след това към капитана на лодката, мъжът с ниско нахлупената шапка. След това огледа останалите от спасителния екип. От всички страни в нея се взираха познати и непознати загрижени лица. Майк изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да заплаче. Ноъл Кан бе протегнал ръката си към Ариа, а лицето му беше толкова бледо, сякаш в него не бе останала и капчица кръв.

Една вълна се разби в Хана и за миг тя се озова под вода. Колкото и да не й се искаше да се качва в лодката, където беше Наоми, там беше по-безопасно. Тя умираше от студ. Ръцете и краката й бяха изгубили чувствителността си, а съдейки по замаяността си, очевидно беше напълно изтощена.

Тя сграбчи въжето и позволи на Джереми, Ноъл и останалите от спасителния екип да я издърпат на палубата. Някой метна кърпа около раменете й и тя остана за миг на мястото си, дишайки тежко. Трескавата дейност покрай парапета продължаваше, докато екипът издърпваше Ариа, Емили и Спенсър на палубата. След това Джереми застана пред тях с ръце на кръста.

— Какво си мислехте, по дяволите, когато откраднахте лодката и започнахте да се отдалечавате от брега? — извика той. Звездовидните му очила паднаха, но той дори не посегна да ги вдигне. — Осъзнавате ли колко сте загазили? Какво ще кажете в своя защита?

Момичетата се спогледаха. След това Спенсър пристъпи напред.

— Аз… изгубих нещо при гмуркането си днес следобед. Едно семейно бижу. Помислих си, че след като така или иначе се евакуираме, можем да минем набързо през пещерата и да видим дали не е тук.

Хана я гледаше втренчено, впечатлена от бързата реакция на Спенсър.

— Когато стигнахме до пещерата, всички влязохме в морето и заплувахме наоколо, за да го потърсим — додаде тя. — И тогава лодката ни спихна.

Джереми поклати глава.

— Дори не си помисляйте, че родителите ви няма да научат за това. И училището ви.

Хана преглътна тежко и усети как стоящата до нея Ариа се напрегна. Но в този миг нещо в нея се скъса. На кого му пука какви ги говори Джереми? Все пак те бяха решили да си признаят за убийството.

Моторът забръмча и Джереми нареди на всички да седнат. Спенсър, Ариа и Емили седнаха в единия край. Ноъл бързо зае мястото до Ариа и Хана нямаше друг избор, освен да седне на пейката в другия край на лодката. Мястото, за съжаление, се оказа точно до Наоми.

Тя седна, избягвайки погледа й. Но Наоми не спираше да я гледа.

— Добре ли си? — попита мрачно тя.

Хана извърна глава, свивайки рамене.

— Господи, Хана — рече остро Наоми. — Можеш поне да кажеш едно благодаря.

Хана рязко се обърна.

— З-за какво? — избъбри тя.

Наоми я погледна изненадана.

— Ами за това, че се разтревожих, като ви видях, идиотки такива, да отплавате в противоположната посока! За организирането на спасителния екип, когато не ви видях на брега! Наистина е адски трудно човек да ти бъде приятел.

Хана скръсти ръце на гърдите си.