Опарени

— Али ми се обади веднъж, след като се беше прибрала в Роузууд като Кортни. Разказа ми всичко. Че тя е истинската Али, но е била затворена в болница в началото на шести клас заради онази случайна размяна и че донякъде вие

сте виновни за това.

Хана се ококори.

— Казвала ли си на някого за това?

Наоми поклати глава.

— Реших, че е пияна — историята прозвуча толкова налудничаво. Но тя не спираше да повтаря: „Мразя ги, Наоми. Те ми съсипаха живота. Съсипаха и твоя, не мислиш ли? Не ти ли дължат нещо?“.

— Ти

така ли мислиш? — попита Хана.

Наоми сви рамене.

— Беше готино да сме приятелки на Али и аз наистина се ядосах, когато тя заряза мен и Райли заради вас. Но с времето започнах да си мисля, че така е по-добре. Али беше голяма командаджийка. И пазеше много тайни.

— Какви например?

Наоми я погледна странно.

— Ами например, че има сестра близначка, за която никой не знае? — След това се прокашля. — Но тя ми каза и още нещо по телефона. Каза: „Ще пипнем кучките, Наоми. Ще ги накараме да си платят за онова, което ми причиниха“.

— Господи — прошепна Хана. Али наистина

ги беше накарала да си платят.

След това погледна към Наоми.

— Ще ми се да ми го беше казала по-рано. Ще ми се да беше казала на някого. — Ако Наоми беше приела думите на Али по-сериозно, момичетата може би нямаше да преживеят ужаса в Поконос. Ако Истинската Али беше изпратена обратно в Убежището — защото сигурно щеше да стане така, — в Ямайка нямаше да се случи нищо. Табита щеше да е просто странната приятелка на Али от Убежището, която просто се държеше странно, нищо повече.

Хана си представи как всяко ужасно нещо, което бяха сторили, се превръща в прах. Какъв ли живот щеше да живее тогава? Колко щастлива щеше да бъде, колко безгрижна? Колко страхотно щеше да бъде, ако в живота й не съществуваше А.!

По лицето на Наоми премина хитро, отмъстително изражение, което напомни на Хана за момичето, което тя познаваше от години, момичето, което винаги й е било враг.

— Предполагам, че това ни прави квит.

31.

Сдобряване с горчиво-сладък привкус

Фоайето на хотел „Ройъл Армс“ беше издържано в бежово и кафяво и обзаведено със стандартни мебели и грозни метални лампи, които караха Спенсър да се чувства така сякаш се намира в хотела до летището на Филаделфия, вместо на Бермудите. Единственото специално нещо на фоайето беше, че то бе препълнено с младежи, които се бяха евакуирали от круизния кораб. Момчетата от „Причърд“ седяха на диваните. Група ученици от „Роузууд дей“ се бяха събрали в малкия ресторант, където три телевизора излъчваха срещи по крикет. Момичетата от „Вила Луиза“ се бяха облегнали на рецепцията и разговаряха с родителите си по мобилните си телефони. Всички се бяха чули с родителите си, които бяха бесни, че децата им е трябвало да се спасяват с лодки. Носеха се слухове за дела, заведени срещу круизната компания. Мейсън Байърс обяви, че баща му пристига с частен самолет на Бермудите същата вечер, за да го прибере от проклетото място. За случилото се дори говореха по новините — лента с надпис „БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК“ се появи в емисията преди крикета, последвана от кадри с десетки малки спасителни лодки, които се отдалечават от горящия кораб. За нещастие историята на сблъсъка им със смъртта също се беше появила в новините — на репортерите буквално им бяха потекли лигите, когато осъзнаха, че става въпрос за Сладките малки лъжкини. От новините Спенсър разбра, че властите все още се опитват да разберат какво е причинило експлозията в котелното.

— Чуйте ме всички! — извика Джереми в мегафона, опитвайки се с всички сили да остане весел. — Пожарът на кораба е угасен, но въпреки това с него не е безопасно да се плава, затова сме ви резервирали билети за самолет. Ще отпътувате или утре сутринта, или вдругиден. Опитваме се да ви резервираме стаи тук, затова не отивайте никъде. В противен случай ще останете на Бермудите, докато родителите ви не дойдат да ви приберат.

— Все едно това е нещо лошо — промърмори Спенсър и завъртя очи. Тя стоеше заедно с приятелките си в задния коридор до няколко компютърни терминала и машини за снаксове, и наблюдаваше отдалеч хаоса във фоайето. Никоя от тях не се беше съвзела напълно от престоя им в студената вода — раменете им все още бяха увити в хавлиени кърпи и ръцете им бяха настръхнали. Косата им бе изсъхнала донякъде, но в бретона на Ариа имаше заплетени водорасли. Емили държеше чаша горещ шоколад в ръцете си, а Хана все още трепереше. Но може би причината за това беше, че току-що им беше съобщила, че Наоми не е А.

— Тя не знаеше какво съм причинила на Мадисън — продължи Хана, след като Джереми завърши съобщението си. — Освен това тя е организирала спасителния екип. Очевидно истинският А. отново ни е пратил по фалшива следа.