Опарени

— Разбира се, че ти прощавам — промърмори той. — Това беше едно много странно пътуване, нали? Наоми те измъчваше, онази бегълка скочи през парапета, а чу ли за експлозията? Сигурно е била умишлена.

Спенсър преглътна тежко.

— Не съм чула. — Тя се надяваше, че това е прозвучало искрено.

Рифър кимна.

— Пожарът е започнал в котелното. Според тях някой от пътниците го е направил.

Спенсър наведе глава, защото знаеше, че погледът й ще издаде всичко.

— Знаят ли кой го е направил? — попита тя.

Рифър сви рамене.

— Нямат представа. Опитват се да извадят охранителните камери от котелното, но две от тях са счупени. Дочух, че са успели да различат двама души на третата камера, но не могат да разберат кои са.

Спенсър погледна към Ариа, която разговаряше с Хана и Емили. Беше сигурна, че двете фигури на записа са Ариа… и Греъм. Тя затвори очи за миг, представяйки си Греъм като А. Та те дори не го познаваха. Всичко й се струваше толкова… безпристрастно. Що за ненормалник ще следи и измъчва убийците на приятелката си, вместо просто да ги издаде на полицията?

Ненормалник, наречен А., разбира се.

Тя погледна отново Рифър. Искаше й се да мисли за нещо друго.

— Толкова ми липсваше — призна си тя.

— И ти на мен — каза Рифър и се наведе, за да я целуне по шията.

Спенсър отметна глава назад, наслаждавайки се на чувството. Но внезапно група туристи, облечени в тениски с американското знаме, започнаха да си пробиват път през тълпата от деца и тя отново се съсредоточи върху реалността. Утре щяха да се обадят на ФБР. Как щяха да се развият събитията? Първо обаждането, после срещата със следователя, сълзливите признания? Тя си представи как привикват родителите им в затвора, пресата ги пресреща на входа с въпроси, имената им отново се появяват във вестниците, всички погледи са насочени към тях. Какво ли щеше да си помисли Рифър, когато разбереше за това?

Тя изстена тихо и го прегърна още по-силно. Когато беше малка, двете с Мелиса играеха една измислена от тях игра, наречена „Принц Чарминг“, в която си записваха всички черти, които трябваше да притежава бъдещото гадже. Първоначално Спенсър винаги копираше онова, което казваше Мелиса — висок, тъмнокос, красив, да кара хубава кола, да има добра работа — докато осъзна, че те описват баща си — повече или по-малко. Но дори когато си представяше своя собствен бъдещ принц, в списъка никога не бяха попадали определения като мирише на трева

или може да цитира неизвестни песни на Грейтфул Дет

. Но когато погледна към милото, нежно лице на Рифър, в гърдите й отново се надигна онзи копнеж, че някой ден нейният принц ще се появи — същият, който се появяваше всеки път, когато играеха играта. И макар Рифър да не бе от момчетата, с които бе очаквала да започне да излиза, той беше точно онова, което бе искала някога.

Но дали той

щеше да я иска, когато разбереше какво бе направила?

32.

Тревоги

Въпреки че круизната компания бе наела чартърни полети, които да откарат учениците във Филаделфия, все още съществуваше проблемът с прибирането на багажа на всички от кораба. В седем сутринта той акостира в пристанището на Хамилтън и на всички бе отпуснат един час, за да си опаковат нещата. Ариа и Ноъл се изкачиха по рампата, надникнаха в концертната зала, която все още беше украсена в очакване за конкурса. Видът на веселите балони, гирляндите и фестивалните лампи донякъде навяваше тъга. Дори храната все още беше по масите, макар около нея да жужаха гладни мухи.

Ноъл посочи веспата, която беше паркирана до сцената.

— Чудя се кой ли ще прибере това?

— Никой, предполагам — промърмори Ариа.

Той навъсено поклати глава.

— Вчера беше ужасно. — Той хвана Ариа за ръката. — Просто не мога да повярвам, че си се навила да отидеш със Спенсър да търсите някакво глупаво бижу. Можеше да умреш.

Ариа сведе поглед.

— Не мислех, че ще стане чак такъв проблем. Не сме планирали да спукаме лодката. Това си беше чиста случайност.

— Но трябваше да я предвидите. — Ноъл взе лицето на Ариа в шепите си. — Когато Наоми ми каза, че сте отплавали към залеза и още не сте се върнали, сърцето ми направо спря. Не знам какво щях да правя без теб.

— Не изпадай в мелодраматизъм — промърмори Ариа, но в очите й се насълзиха. Споменът за онези ужасни мигове във водата беше все още твърде пресен в съзнанието й. Също така все още не можеше да възприеме мисълта, че Наоми не е А. — и че това може да е само и единствено Греъм. Той ги беше наблюдавал, беше се промъквал в сенките без всякакви усилия. Той беше убил Гейл и едва не бе убил и тях.

Колкото повече навлизаха в кораба, толкова по-силна ставаше миризмата на пушек. Ноъл сбърчи нос.

— Гадно.

Когато подминаха казиното, той погледна към поставената най-отпред маса, върху която все още стоеше табелата за търсенето на съкровища.

— Разговаря ли с Греъм след евакуацията? — попита той, мръщейки се — Изненадан съм, че той не пожела да те спасява.