Орки

— Но си даваш сметка, че този Серафейм може и да ни е излъгал. Или да не е с всичкия си.

— Обмислих и двете възможности. Защо ще ни лъже?

— За да ни примами в клопка?

— Твърде много усилия за подобно нещо.

— Не и ако проработи.

— Може би. Но ми се струва малко вероятно.

— А ако е луд?

— Виж, това е по-възможно. Може да е луд. Но… не зная, не ми заприлича на такъв. Е, аз, разбира се, не съм специалист по човешката психика.

— Така ли? То не се иска много, за да видиш, че не са наред.

Страк се засмя.

— Знаеш какво имам предвид. Но какъвто и да е този Серафейм, той единствен ни спомена за Койла. Така че според мен си заслужава да отскочим до Хекълой.

— А срещата с Алфрей?

— Ще трябва да му пратим вест.

— С този какво да правим? — Джъп кимна към Хаскеер.

— Остава член на дружината. Но ще бъде под наблюдение. Възражения?

— Не, макар че не съм напълно спокоен за него.

— Аз също. Дръж го под око.

— Само това ни липсва сега, нали?

— Повярвай ми, Джъп, създаде ли ни пак проблеми, хваща пътя. Или поема за онзи свят.

Джуджето не се съмняваше в думите му.

— Трябва да му кажем какво сме решили. Той е офицер, все пак. Нали?

— Засега. Няма да го разжалвам, освен ако пак не направи някоя глупост. Ела.

Двамата се приближиха към Хаскеер. Той вдигна глава и им кимна.

— Как се чувстваш? — попита го Страк.

— По-добре. — Изглежда казваше истината. — Ще ми се да докажа, че все още съм един от вас.

— Точно това исках да чуя, десетник. Но след случилото се ще бъдеш на изпитателен срок.

— Но аз не зная какво съм направил! — възмути се Хаскеер. — Тоест, вие ми казахте, но аз не помня да съм го правил.

— Точно затова ще те наблюдаваме внимателно, докато не разберем каква е била причината за необяснимото ти поведение.

Джъп не беше толкова дипломатичен.

— Не щем пак да ни се нахвърлиш.

— Ти защо не вземеш да… — подскочи Хаскеер, но се овладя навреме.

Страк реши, че това е добър признак за пробуждането на стария Хаскеер.

— От друга страна — рече той, — точно сега не са ни нужни пътници. Разбираш ли ме?

— Разбирам напълно — кимна Хаскеер, който отново изглеждаше усмирен.

— Дано да е така. А сега слушай — човекът, когото срещнахме вчера, ни каза, че Койла е отведена в Хекълой от трима ловци на глави. Отиваме там. Очаквам от теб да се подчиняваш на заповедите и да се държиш като един от нас.

— Добре. Нямам търпение да тръгнем.

Доволен от разговора, Страк повика останалите и ги запозна с новия план. Накрая поиска да узнае мнението им. Имаше един-два въпроса, но никакви възражения. Като че ли оръженосците се радваха, че най-сетне ще се заемат с нещо. Когато приключиха обсъждането, Страк каза:

— Трябват ми двама доброволци, за да отнесат съобщение на Алфрей. Но имайте предвид, че мисията ще е опасна.

Всички оръженосци пристъпиха напред. Той избра Джад и Хустук и им каза:

— Съобщението е съвсем просто. Предайте на Алфрей, че отиваме в Хекълой и че ще продължим за Дроган при първа възможност. — Помисли малко и добави: — Ако не се появим до една седмица от момента, в който получат съобщението, нека смятат, че няма да дойдем, и сами да решат какво да предприемат.

Последните думи предизвикаха мрачно мълчание. Страк нареди на оръженосците да се качват на конете. Бръкна в кесията си и извади звездите. Огледа ги замислено, а като вдигна глава, забеляза, че Хаскеер го гледа.

— Заповедта се отнася и до теб — рече му Страк.

Хаскеер махна с ръка и се затича към конете. Страк прибра звездите и се метна на своя жребец.

Сетне всички потеглиха отново.

Наричаха Хекълой градът, който никога не спи.

И наистина, тук обичайният ритъм на смяна на деня с нощ не означаваше нищо. Хекълой не беше типичен град. Във всеки случай не приличаше на големите северни градове като Уррабитон и Реай. Нито на човешките селища Скачен мост и Ромон, които се разрастваха с тревожна бързина. Но беше достатъчно голям, за да побере огромен брой представители на всички народи в Марас-Дантия.

Някои живееха тук постоянно. Занимаваха се с търговия, контрабанда и пороци. Сред тях бяха и търговците на роби и техните агенти, за които оживеното селище бе постоянен извор на богатства и възможности. И докато въоръжените стълкновения бяха забранени, всички останали престъпни дейности процъфтяваха в Хекълой. Мнозина обясняваха това с влиянието на хората, и в думите им имаше немалко истина.

Такива мисли минаваха през главата на Койла, докато тримата ловци на глави я извеждаха от кръчмата. Зазоряваше се, но на улицата бе така многолюдно, както и вечерта.

Когато Лекман отново я предупреди да не се опитва да избяга, Олей се обърна към него:

— Сигурен ли си, че търговците на роби ще ни дадат повече за нея, отколкото Дженеста?

— Нали ти казах, че плащат добре за орки, защото ги ползват за телохранители.

— Ще си имате ядове, задето мамите Дженеста — намеси се Койла.

— Ти млъквай и остави на по-умните да мислят.

Койла погледна към Блаан, който й отвърна с тъповат поглед.

— Да бе, няма що! — отвърна тя.

— Ами ако лъже, че Върколаците са тук? — продължи да упорства Олей.