Осем

Луелин я погледна, кимна и извади от горния джоб на сакото си сгъната цветна снимка, която, изглежда, бе откъсната от книга. Постави я на масата пред мен и се опита да я изглади с длан.

На нея се виждаше огромна резбована фигура, очевидно от слонова кост или светло дърво — мъж, седнал на нещо като трон върху гърба на слон. На гърба на слона няколко обикновени войници крепяха трона, а около краката на животното се забелязваха едри мъже на коне, вдигнали средновековни оръжия. Изработката беше великолепна, личеше, че е доста стара. Не бях сигурна какво точно изразява, ала докато я гледах, усетих как по гърба ми полазват студени тръпки. Погледнах през прозореца до нас.

— Какво ще кажеш? — попита Луелин. — Забележителна изработка, нали?

— Усети ли течението? — попитах. Луелин поклати глава. Бланш ме наблюдаваше, за да разбере какви мисли се въртят в главата ми.

Луелин продължи:

— Това е арабско копие на оригинала от индийска слонова кост. Намира се в Националната библиотека в Париж. Можеш да се отбиеш, за да го видиш, когато си в Европа. Убеден съм, че индийският оригинал, по който е направено копието, е с много по-стара изработка, но засега не е открит. Нарича се „Император Карл Велики“.

— Карл Велики слонове ли е яздил? Помислих си, че може да е Ханибал.

— Това не е Карл Велики, а царят от шахматен комплект, за който се твърди, че е принадлежал на Карл Велики. Копие, направено по копието. Оригиналът е истинска легенда. Не познавам човек, който да го е виждал.

— Тогава откъде си сигурен, че съществува? — започнах да го разпитвам аз.

— Съществува — заинати се Луелин. — Целият шах е описан в „Легендата за Карл Велики“. Клиентът ми вече се е сдобил със седем фигури от колекцията, а иска да има пълен комплект. Готов е да плати огромна сума за останалите. Работата е там, че предпочита да остане анонимен. Всичко, което ти казвам, миличка, е поверително. Според мен оригиналите са от двайсет и четири карата злато, обсипани със скъпоценни камъни.

Гледах стъписано Луелин и не бях сигурна дали съм чула правилно. Едва тогава усетих в какво се опитва да ме насади.

— Знаеш, че има закони за износа на злато и скъпоценни камъни от различните страни, да не говорим, че тук става въпрос за предмет с историческа стойност. Ти луд ли си, или просто искаш да ме набуташ в някой арабски затвор?

— Ето го и Хари — намеси се спокойно Бланш и се изправи, за да протегне дългите си крака.

Луелин побърза да сгъне снимката и я прибра отново в джоба си.

— Да не си споменала и дума пред зет ми — прошепна той. — Ще поговорим отново, преди да заминеш. Ако те интересува, и двамата можем да изкараме доста пари. — Поклатих глава и се изправих тъкмо когато Хари приближи с подноса с напитките.

— Виж ти — заговори високо Луелин. — Хари пристига с бирата. Сетил се е и за останалите! Той е просто прекрасен.

— Наведе се към мен и прошепна: — Ненавиждам бира с яйце и мляко. Става само за прасета. — Въпреки това пое подноса от Хари и започна да разпределя чашите.

— Скъпи — повика го Бланш и погледна обсипания си със скъпоценни камъни часовник. — След като Хари вече се върна и всички се събрахме, защо не изтичаш да откриеш гледачката? Дванайсет без петнайсет е, а Кат трябва да разбере бъдещето си, преди да удари дванайсет. — Луелин кимна и тръгна нанякъде, облекчен, че бирата с яйца и мляко ще му се размине.

Хари го погледна подозрително.

— Знаеш ли — обърна се той към Бланш. — Женени сме вече четвърт век и всяка година се чудех кой излива бирата с яйце и мляко в саксиите.

— Много хубава напитка — намесих се аз. Коктейлът беше гъст, с наситен алкохолен вкус.

— Брат ти… — започна Хари. — Толкова години да го издържам, а той да излива коктейла в саксиите. Гледачката май е първата добра идея, която някога му е хрумвала.

— Истината е — поправи го Бланш, — че Лили я препоръча, въпреки че един господ знае как е успяла да попадне на хиромантка, която работи в хотел „Пето Авеню“. Може да е имала състезание по шах тук — добави сухо тя. — Май напоследък ги провеждат къде ли не.

Хари взе да мърмори, че било време Лили да прекрати тази работа с шаха, Бланш подхвърляше презрителни забележки. Всеки винеше другия, че единственото им дете е станало толкова капризно и своенравно.

Лили не просто играеше шах, тя не мислеше за нищо друго. Не се интересуваше нито от бизнес, нито от женитба, все бодливи трънчета, които се забиваха в сърцето на Хари. Бланш и Луелин изпитваха ужас от „нецивилизованите“ места и хората, с които тя се срещаше. Честно казано, човек не можеше да преглътне непоносимата арогантност, която играта бе породила в нея. Единственото, което бе постигнала в този живот, бе местенето на дървени фигури по дъската. Мисля, че семейството й с право негодуваше.

— Чуйте какво ми каза гледачката на Лили — обади се Хари, без да обръща внимание на Бланш. — Млада жена, която няма родствена връзка с нас, ще изиграе важна роля в живота ми.

— И както сама можеш да се сетиш, на Хари това много му допадна — усмихна се Бланш.