Осем

— В Англия се разказва една история — започна той — за известния френски философ Франсоа-Мари Аруе, известен под името Волтер. Около Коледа на 1725-а — почти трийсет години преди да се родя — една вечер Волтер придружавал актрисата Адриен Лекуврьор до „Комеди Франсез“ в Париж. По време на антракта Волтер бил публично обиден от кавалера Дьо Рохан Шабо, който се провикнал във фоайето: „Господин Дьо Волтер, господин Аруе — защо не решите кое е името ви?“ Волтер, който умеел да мисли бързо, веднага се провикнал: „Името ми започва с мен, докато вашето завършва с вас.“ Скоро след това Волтер бил пребит от шестима негодници заради този отговор.

— Въпреки забраната да се провеждат дуели — продължи Блейк — поетът отишъл във Версай и открито поискал удовлетворение от кавалера. Заради тази волност бил хвърлен в Бастилията. Докато гниел в килията, му хрумнало нещо. Подал молба до властите, вместо да го помилват или да го държат в затвора, да го изпратят на заточение в Англия.

— Казват — намеси се Уърдсуърт, — че по време на първия си престой в Бастилията Волтер разгадал таен ръкопис, посветен на „Шаха Монглан“. Замислил изгнанието си тук като начин да представи загадката на известния ни математик и учен сър Исак Нютон, чиито творби четял с възхищение. Нютон, вече стар и изморен, бил изгубил интерес към работата си, защото тя не представлявала предизвикателство. Волтер му предложил да разпали необходимата искра — предизвикателството не само да дешифрира онова, което сам той вече бил направил, а и да разкрие дълбоко скритата истина. Казват, госпожо, че ръкописът криел невероятна тайна, погребана с „Шаха Монглан“ — формула за велика сила.

— Знам! — изсъска раздразнена Мирей и премести пръстите на Шарло, заплели се в косата й. Останалата част от посетителите не откъсваха очи от дъската в центъра, където Филидор слушаше какви са ходовете на противника му и съобщаваше своите.

— А въпросният сър Исак успял ли е да разреши загадката? — попита нетърпеливо тя. Усещаше безпокойството на Шахин и желанието му да си тръгнат час по-скоро, въпреки че не виждаше лицето му.

— Тъкмо това искахме да ви разкажем — отвърна Блейк. — Това е последното, което е направил, тъй като на следващата година починал.

Разказът на поетите

Волтер едва бил навършил трийсетте, а Нютон вече наближавал осемдесет и три, когато през май 1726 година двамата се срещнали в Лондон. Нютон преживял нервна криза преди трийсет години. Оттогава не публикувал почти нищо от научен интерес.

Когато се запознали, слабият циничен, с остър ум Волтер отначало се чувствал смутен пред Нютон, който се оказал дебел, румен, с грива побеляла коса, а държането му било кротко и любезно. Въпреки че всички му обръщали внимание, Нютон бил самотник, който не обичал много да говори и ревниво пазел мислите си — точно обратното на младия му почитател от Франция, който два пъти бил затварян в Бастилията заради нетактичност и избухливост.

Нютон винаги се изкушавал от проблемите, с които се сблъсквал, независимо дали били математически или от мистичен характер. Когато Волтер пристигнал с тайнствения ръкопис, сър Исак веднага го взел и изчезнал в продължение на няколко дни, оставяйки поета в нервно очакване. Най-сетне поканил Волтер в кабинета си, помещение, пълно с оптически уреди и прашни книги.

— Публикувал съм незначителна част от трудовете си — казал ученият на философа, — и то единствено по настояване на Кралското общество. Сега вече съм стар и богат и мога да правя каквото пожелая, ала все още отказвам да публикувам. Вашият приятел кардинал Ришельо би разбрал подобно решение, в противен случай нямаше да напише закодиран дневник.

— Значи успяхте да го разшифровате? — попитал Волтер.

— Не само това — отвърнал математикът с усмивка, отвел Волтер в ъгъла на кабинета си, където стояла огромна метална кутия. Извадил ключ от джоба си и погледнал французина. — Кутията на Пандора. Да я отворим ли? — попитал той. Волтер нетърпеливо се съгласил и домакинът завъртял ключа.

В кутията съхранявал ръкописи на стотици години, някои били пред разпадане, тъй като много дълго време били оставени при неблагоприятни условия. Личало, че повечето са често четени и прехвърляни, и Волтер предположил, че лично Нютон сам ги е прелиствал. Когато той ги извадил внимателно, Волтер забелязал изненадан заглавията: De Occulta Philosophia, The Museum Hermeticum, Transmutatione Metallorum… еретични писания от Ал-Джабир, Парацелз, Виланова, Агрипа, Люли. Имало творби, посветени на най-черната магия, забранени от всяка християнска църква. Творби по алхимия — десетки страници на тази тема, — а под тях, грижливо подвързани, били прибрани хиляди листове с бележки за експерименти и анализи, написани от Нютон.

— Ама вие сте най-ревностният застъпник на разума през нашия век! — отбелязал Волтер, докато гледал слисан книгите и ръкописите. — Как е възможно до такава степен да се отдадете на мистиката и магията?