Осем

— Тук е пълно с писатели — добави Филидор. — С други думи, пълно е с просяци, защото и двамата Уилямовци са поети.

Мирей се напрягаше, за да си спомни какво знае за двамата поети. По-младият, Уърдсуърт, бе ходил в Якобинския клуб и се познаваше с Давид и Робеспиер, които на свой ред познаваха Филидор. Давид й бе казал само това. Спомни си още, че Блейк, чието име бе известно във Франция, бе написал мистични творби, някои посветени на Френската революция. Каква ли бе връзката между всички тях?

— Идвате специално за играта на сляпо ли? — попита Блейк. — Това постижение е наистина забележително и Дидро го е увековечил в своята Encyclopedie. Партиите започват след малко. Междувременно ще съберем с каквото разполагаме, за да ви предложим коняк…

— Предпочитам да ми предложите информация — отвърна Мирей, решена да доведе започнатото докрай. Може би никога повече нямаше да ги види заедно, а бе сигурна, че неслучайно ги заварва тук.

— Друга шахматна игра ме интересува, както господин Бозуел се досети. Знам какво се е опитвал да открие в Корсика преди много години, какво е търсел и Жан-Жак Русо. Знам какво е научил господин Филидор от великия математик Ойлер, докато е бил в Прусия, и какво вие, господин Уърдсуърт, сте научили от Давид и Робеспиер.

— Нямам представа за какво говорите — прекъсна я Бозуел, въпреки че Филидор бе пребледнял и се опитваше да напипа стол, на който да се подпре.

— Напротив, господа, имате. Много добре знаете за какво говоря — отвърна Мирей и използва предимството си, докато четиримата мъже не откъсваха очи от нея. — Говоря за „Шаха Монглан“. Събрали сте се тази вечер да говорите за него… Не ме гледайте толкова ужасени. Да не би да си въобразявате, че щях да дойда тук, ако не знаех какви са плановете ви?

— Нищо не знае — каза Бозуел. — Публиката ще започне да идва. Предлагам да отложим този разговор…

Уърдсуърт подаде чаша вода на Филидор, имащ вид на човек, който ще припадне всеки момент.

— Коя сте вие? — вдигна очи гросмайсторът към Мирей и я погледна така, сякаш бе видял призрак.

— Казвам се Мирей и идвам от Монглан — представи се тя. — Знам, че „Шахът Монглан“ съществува, защото държах фигурите в ръцете си.

— Вие сте повереницата на Давид! — възкликна Филидор.

— Онази, която беше изчезнала! — добави Уърдсуърт. — Същата, която търсеха…

— Има един човек, с когото трябва да поговорим — заяви Бозуел, — преди да продължим…

— Няма време — прекъсна го Мирей. — Ако ми кажете каквото знаете, аз също ще ви се доверя. Но трябва да стане сега… не по-късно.

— Пазарлък значи — намръщи се Блейк и закрачи, сякаш бе потънал в размисъл. — Признавам, че се интересувам от шаха по свои причини. Каквото и да искат господарите ти, Бозуел, то не ме интересува. Научих за шаха по различен начин, от глас, който ехтеше в пустошта…

— Вие сте глупак! — кресна Бозуел и стовари юмрук на масата. — Да не би да си въобразявате, че призракът на мъртвия ви брат ви дава изключителни права над шаха? Има други, които разбират значението му и без да се потапят в мистика.

— Ако за вас действията ми са прекалено чисти и неподправени — сопна се Блейк, — нямаше да ме поканите да присъствам на малкия ви заговор тази вечер. — Той се обърна към Мирей със студена усмивка и обясни: — Брат ми Робърт почина преди няколко години. Единствено него обичах на този свят. Когато духът му се отдели от тялото, с шепот като въздишка той ме накара да потърся „Шаха Монглан“, извора на всички тайни от Сътворението. Госпожице, ако знаете нещо за този шах, с удоволствие ще споделя с вас малкото, което знам. Също и Уърдсуърт, ако не греша.

Обзетият от ужас Бозуел се обърна и забърза навън. Филидор погледна остро Блейк, постави длан на ръката на младия мъж, сякаш за да го предупреди.

— Може би най-сетне ще успея да успокоя духа на брат си — заяви Блейк.

Той настани Мирей на стол в дъното на салона и отиде да й донесе коняк, докато Уърдсуърт нагласяваше Филидор на масата в центъра. Гостите пълнеха залата, когато Шахин, прегърнал Шарло, се приближи и седна до Мирей.

— Пияният излезе навън — каза тихо той. — Усещам опасност. Ал-Калим също я усеща. Трябва незабавно да си тръгнем.

— Още не — отвърна Мирей. — Има нещо, което трябва да разбера.

Блейк донесе напитката на Мирей и седна до нея. Последните гости заемаха местата си, когато Уърдсуърт се върна при тях. Някакъв мъж застана пред всички и обясни правилата, докато Филидор чакаше със завързани очи пред дъската. Двамата поети се приведоха към Мирей и Блейк заговори тихо.