Осем

— Нямаш представа колко е важен турнирът за мен — опита се да обясни тя. — Хърманолд е позволил на пълномощниците си да наложат категории, като е поканил всички гросмайстори и международни майстори в пета зона. Ако се бях представила добре и имах висок текущ коефициент, щях да вляза в лигата на големите играчи. Можех дори да спечеля. Стига Соларин да не се беше появил.

Сложните маневри при пресяването на играчите в шахмата бяха пълна загадка за мен. Титли като гросмайстор и международен майстор ме объркваха. Човек би казал, че при математическа игра като шаха начините да постигнеш успех са малко по-ясни, но и тук действаха правилата като в повечето класически мъжки клубове. Разбирах отчаянието на Лили, но имаше нещо, което не можех да си обясня.

— Какво значение има, ако останеш на второ място? — попитах аз. — Дори така ще си най-добрата шахматистка в Щатите…

— Най-добрата жена! Жена? — Имах чувството, че всеки момент ще се изплюе на пода. Чак сега си спомних, че тя никога не приемаше да играе срещу жени. Шахът се приемаше за мъжки спорт и за да се наложиш, трябваше да победиш мъжете. Вече цяла година Лили очакваше да й присъдят титлата международен майстор и бе уверена, че си я е извоювала. Този турнир бе особено важен за нея. Не можеха повече да задържат титлата, ако успее да се класира преди състезатели, които досега бяха заемали по-високо място.

— Нищо не разбираш — отвърна тя. — Този турнир ще бъде „или — или“. Във втория си мач Соларин ще играе с мен, стига и двамата да спечелим в предишните си двубои, а това неминуемо ще се случи. Ако загубя срещу него, излизам от турнира завинаги.

— Няма ли да можеш да го биеш? — попитах. Макар Соларин да бе голяма работа, не можех да повярвам, че Лили допуска възможността да бъде победена.

— Не знам — призна честно тя. — Треньорът ми не е убеден. Според него Соларин ще ме смачка. Направо ще ме разбие. Нямаш понятие какво е да загубиш на шах. Толкова мразя да губя! — Тя стисна зъби и сви ръце в малки юмручета.

— Не е ли редно да те пускат поне в началото да играеш срещу хора от твоята категория? — Като че ли бях чела нещо такова.

— Състезателите от Щатите, събрали текущ коефициент над две хиляди и четиристотин, са едва няколко десетки — отвърна мрачно Лили. — Очевидно не всички участват в този турнир. Въпреки че последното постижение на Соларин е малко над две хиляди и петстотин, между двама ни има петима участници. Лошото е, че като ме пускат да играя срещу него толкова рано, няма да мога да загрея в двубои с другите.

Сега вече разбирах. Театралният продуцент, който организираше турнира, бе поканил Лили, защото бе популярна личност. Целта му бе да продава билети, а Лили бе Жозефин Бейкър в шаха. Липсваха й само кожите и бананите. След като Хърманолд вече бе извадил по-силна карта в лицето на Соларин, Лили ставаше ненужна, следователно можеше да бъде жертвана. Щеше да я изправи срещу руснака на ранен етап в турнира и да я зачеркне. Не го интересуваше дали двубоят може да й послужи като трамплин към мечтаната титла. В този момент разбрах, че светът на шаха не бе много по-различен от света на консултантските услуги.

— Всичко е ясно — казах и тръгнах към антрето.

— Къде отиваш? — повиши глас Лили.

— Да взема душ — провикнах се през рамо.

— Душ ли? — В гласа й прозвуча истерична нотка. — Защо, по дяволите?

— Трябва да се изкъпя и да се преоблека — спрях пред вратата на банята и се обърнах към нея, — ако искаш след час да гледаме турнира.

Лили ме погледна, без да каже нищо. Поне се усмихна.

* * *

Беше направо смешно да се возим в кола със свален покрив в средата на март, докато над нас бяха надвиснали сиви облаци, от които всеки момент можеше да завали сняг, и температурата беше под нулата. Лили се бе загърнала в кожената пелерина. Кариока с огромно удоволствие късаше висящите опашки и ги плюеше на пода. Аз бях облякла семпло черно вълнено палто и замръзвах.

— Това чудо няма ли гюрук? — попитах, зъзнейки при всеки порив на вятъра.

— Защо не оставиш Хари да ти направи едно кожено палто? Бизнесът си е негов, а ти много добре знаеш, че те обожава.

— В момента няма да ми помогне особено много — отвърнах аз. — Обясни ми защо турнирът се провежда при закрити врати в клуб „Метрополитън“. Спонсорът не иска ли събитието да бъде отразено по-широко, още повече че това е първото представяне на Соларин на Запад?

— Знаеш каква е целта на спонсорите — съгласи се Лили. — Соларин днес ще играе срещу Фиск. Ако двубоят бъде публичен вместо при закрити врати, може да даде обратен ефект. Фиск е малко луд.

— Кой е Фиск?