Осем

Соларин започна да играе по-агресивно, за да разбере дали може да забележи някаква последователност в ходовете на Фиск. Това направо побърка противника му. Тогава на руснака му хрумна да предизвика размяна на цариците, която нямаше нищо общо с играта. Премести своята на позиция, предлагайки я, откривайки подхода към нея, готов да приеме резултата, какъвто и да е той. Трябваше да принуди Фиск да играе или да го накара да признае, че е измамник. Тогава Фиск рухна.

В първия момент му се стори, че Фиск ще приеме размяната и ще вземе царицата. Тогава Соларин можеше да повика съдиите и да прекрати двубоя. Нямаше намерение да играе срещу машина или друг човек, независимо кой стоеше зад Фиск. Само че Фиск се отдръпна и предупреди за j’adoube — ще докосне фигура, без намерение да осъществи ход. Соларин скочи от мястото си и се надвеси над противника си.

— Какво, по дяволите, си въобразявате, че правите? — прошепна той. — Ще поискаме почивка, докато се осъзнаете. Не разбирате ли, онези там са от КГБ. Само една-единствена дума и с дните ви на шахматист е свършено.

Соларин махна с ръка на арбитрите, а с другата спря часовниците. Обясни на дошлия съдия, че на Фиск не му е добре и ще даде следващия си ход в плик.

— Гледайте да е с царицата, господине — подхвърли той на Фиск. Онзи не смееше да вдигне поглед. Въртеше пръстена в скута си, сякаш му беше малък. Соларин излетя от стаята.

Човекът от КГБ го посрещна в коридора. Нисък блед мъж с гъсти надвиснали над очите вежди. Казваше се Гогол.

— Върви пийни едно — предложи му Соларин. — Остави ме да се оправя сам с тази работа.

— Какво става? — попита Гогол. — Защо той поиска j’adoube? Нямаше логика. Не биваше да спираш часовниците, можеха да те дисквалифицират.

— Фиск има предавател. Трябва да разбера кой стои зад това и защо. Ти само ще го изплашиш. Върви и се преструвай, че не знаеш нищо. Аз сам ще се погрижа.

— Нали не си забравил, че Бродски е тук — прошепна Гогол. Бродски бе от висшите ешелони на тайните служби и беше с много по-висок ранг от охранителя на Соларин.

— Покани го да пийнете заедно — сопна му се Соларин. — Просто го дръж далеч от мен през следващия половин час. Не искам никой да се намесва. Разбра ли, Гогол? Никой.

Бодигардът го погледна уплашено, но послушно тръгна надолу по стълбите. Соларин го последва до края на балкона, прикри се зад една врата и зачака Фиск да излезе от залата.

* * *

Фиск измина бързо балкона, спусна се по широките стълби и забърза през фоайето. Не се обърна нито веднъж и не забеляза, че Соларин го наблюдава отгоре. Излезе навън, прекоси вътрешния двор и мина през масивните порти от ковано желязо. В далечния край на двора, диагонално на входа на клуба, имаше врата, която отвеждаше към малък Канадски клуб. Фиск влезе и се качи по стълбите.

Соларин прекоси безмълвно двора. Натисна стъклената врата на Канадския клуб тъкмо навреме, за да види как Фиск хлътва в мъжката тоалетна. Той се поколеба за момент, след това изкачи трите стъпала, влезе след него и остана неподвижен. Фиск бе до стената със затворени очи и леко се поклащаше пред писоарите. Соларин проследи как противникът му се отпуска на колене. Раменете му се разтърсиха от ридание — тихо сухо ридание. Неочаквано мъжът се наведе напред и започна да повръща в писоара. Когато приключи, отпусна изтощен чело на порцелановия ръб.

Руснакът забеляза как главата на Фиск отскочи назад, когато водата тръгна надолу. Стоеше, без да мърда, и наблюдаваше как студената вода се излива в писоара. Фиск бе англичанин, щеше да се почувства безкрайно унизително, ако разбере, че някой го е наблюдавал как повръща.

— Това ще ви потрябва — заяви руснакът високо, ала не се обърна.

Фиск се огледа, защото не бе сигурен, че Соларин говори на него. Само че в тоалетната нямаше никой друг. Колебливо се изправи и тръгна към Соларин, който изстискваше книжна салфетка в умивалника. Салфетката миришеше на влажно овесено брашно.

Обърна се и попи челото и слепоочията на Фиск.

— Ако потопите китките, ще охладите кръвта в тялото си — обясни той и разкопча маншетите му. Хвърли мократа салфетка в коша за боклук. Фиск безмълвно подложи китки под студената вода, като внимаваше да не намокри пръстите си. Това не убягна от вниманието на руснака.

Той драскаше с молив върху суха салфетка. Фиск го погледна, китките му все още бяха под водата, когато Соларин му показа написаното. „Предавателят едностранен ли е или двустранен?“

Фиск вдигна поглед и кръвта отново нахлу в лицето му. Соларин го гледаше настоятелно, след което се надвеси над салфетката и уточни: „Чуват ли ни?“

Фиск си пое дълбоко дъх и затвори очи. После завъртя отрицателно глава. Извади ръка от мивката и посегна към салфетката, но Соларин му подаде друга.

— Не, тази — настоя той, измъкна малка златна запалка и подпали бележката. Остави я да изгори почти цялата, отиде до тоалетната, хвърли я вътре и пусна водата. — Сигурен ли сте? — попита той и се приближи отново до мивката. — Важно е.

— Да — отвърна Фиск, обзет от неудобство. — Всичко… беше ми обяснено.