Осем

Соларин ме гледаше така, сякаш не можеше да повярва, че съм все още в залата. Имах чувството, че изпитва желание да стане и да ме извлече навън. Изведнъж ми се стори, че съм извършила нещо наистина нередно, като съм останала. Фигурите бяха подредени, часовникът включен, така че той най-сетне измести поглед към дъската. Придвижи царска пешка напред. Забелязах, че Лили повтори хода му на минишаха в скута си. Момче, застанало до таблото, записа хода.

Известно време играта продължи бавно и безинтересно. И Соларин, и Фиск бяха взели по една противникова пешка и един противников кон. Соларин направи ход с царския офицер. Неколцина от публиката замърмориха. Един-двама излязоха, за да пият кафе.

— Прилича на Giuoco Piano

16 — въздъхна Лили. — Тази игра може да се проточи. Подобна защита не се прилага в турнирите, защото е стара като света. Споменава се дори в Гьотингенския ръкопис17, за бога. — За момиче, което не четеше и ред, посветен на шаха, Лили бе истинска златна мина на ерудицията. — Така дава възможност на черните да се разгърнат, но става много, ама много бавно. Соларин улеснява Фиск да направи още няколко хода, преди да му отреже главата. Кажи ми, ако стане нещо през следващия час.

— Как да разбера, че нещо е станало? — прошепнах аз.

В същия момент Фиск направи своя ход и спря часовника. Сред насъбралите се се понесе шепот и тръгналите за кафе се обърнаха, за да погледнат към таблото. Вдигнах очи в мига, в който Соларин се усмихна. Каква странна усмивка.

— Какво стана? — попитах Лили.

— Не предполагах, че Фиск е готов да рискува. Вместо да премести офицера, той се впусна в Защита на двата коня. Руснаците много си падат по нея. Учудвам се, че използва подобен ход срещу Соларин, който е известен с… — Тя прехапа устни. Известно бе, че Лили никога не анализираше стиловете на другите играчи. Дали наистина бе така?

Соларин премести коня, а Фиск — пешката пред царицата. Соларин взе пешката. След това Фиск взе пешката на Соларин с коня си, така че силите отново се изравниха. Поне така си мислех. Фиск ми се стори в добра форма, понеже фигурите му бяха в центъра на дъската, докато Соларин бе притиснат в дъното. Само че Соларин взе офицер на Фиск със своя офицер. Из стаята се понесе мърморене. Тръгналите за кафе се втурнаха в залата, понесли чашите си, и се взряха в таблото, докато момчето записваше ходовете.

— Fegatello18! — възкликна Лили и този път никой не й направи забележка да мълчи. — Не мога да повярвам.

— Какво е това fegatello? — Май в шахмата имаше повече непонятни думи, отколкото при компютрите.

— Означава „пържен черен дроб“. Сега вече Фиск направо ще бъде изпържен, ако използва царя, за да вземе онзи кон. — Тя захапа пръста си и погледна към минидъската, сякаш играта се разиграваше на скута й. — Със сигурност ще изгуби нещо. Царицата и топът са притиснати. Не може да се добере до коня с друга фигура.

Струваше ми се нелогично Соларин да предприеме подобен ход. Да не би да се канеше да рискува кон за офицер само за да може царят да направи един ход?

— Щом Фиск премести царя, повече няма да може да направи рокада — обясни Лили, сякаш прочела мислите ми. — Царят ще бъде изместен към центъра на дъската и ще се чуди къде да се крие до края на играта. Най-добре да премести царицата и да жертва топа.

Само че Фиск взе коня с царя. Соларин игра с царицата и обяви шах. Фиск прикри царя зад няколко пешки, след което Соларин отново с царицата застраши черния кон. Играта определено набираше скорост, но аз така и не успявах да разбера кой къде, защо и как мести фигурите. Лили също ми се стори объркана.

— Става нещо странно — прошепна тя. — Това не е стилът на Фиск.

Наистина ставаше нещо странно. Докато наблюдавах Фиск, забелязах, че не вдига поглед от дъската, след като е направил ход. Нервното му напрежение нарастваше все по-осезаемо. Лицето му лъщеше. Потта бе избила на тъмни петна под мишниците на велуреното сако. Имаше нездрав вид и въпреки че Соларин бе наред, Фиск се бе привел съсредоточено над дъската, сякаш се надяваше да го осени Божие вдъхновение.

Часовникът на Соларин бе включен и въпреки това той продължаваше да дебне противника си. Май бе забравил, че двамата играят, толкова настойчиво се взираше в него. Мина доста време, преди Фиск да вдигне очи от дъската към Соларин, ала погледът му се плъзна встрани и той отново се приведе над дъската. Соларин присви очи. Посегна към една от фигурите и я премести напред.