Осемте удара на часовника

Вероятно никой не би обърнал сериозно внимание на това, което всеки би могъл да напише, тъй като траурният списък бе общоизвестен, но интересното в него бе, че съдържаше не пет, а шест имена. Под името на последната жертва Гроленгер — 128 бе написано Уилямсън — 114. Възникна въпросът: ще има ли шесто убийство?

Името бе очевидно английско, което улесни и ускори необходимите справки. Установи се, че преди петнадесетина дена някоя си госпожица Хърбърт Уилямсън, гувернантка в едно семейство в Отьой, бе напуснала работата си, за да се завърне в Англия. Сестрите й, въпреки че били предупредени с писмо за пристигането й, не знаеха нищо за нея.

Започна ново следствие. Междувременно един пощенски чиновник откри трупа й в Медонската гора. Черепът на мис Уилямсън бе разцепен с брадва, както и на предишните жертви.

Общественото негодувание този път се надигна като огромна вълна. Тръпки на ужас обхващаха всички, които четяха списъка, записан в тефтерчето. Несъмнено той бе собственоръчно дело на убиеца. Какво по-ужасно би могло да има от едно подобно счетоводство, водено стриктно като в сметководните книги на добър и почтен търговец: „На тази дата убих тази… на тази дата онази…“ Всичко: шест трупа?

За най-голяма изненада на обществеността експертите и графолозите установиха и заявиха единодушно, че почеркът от тефтерчето е на жена. При това посочиха дори някои нейни качества: културна, артистична, с изискан вкус и богата фантазия, на всичко отгоре много чувствителна. Нарекоха я Дамата с брадвата. Вестниците, след като бяха казали всичко за тефтерчето, се заеха с нейната психология и се забъркаха в какви ли не обяснения за случая. Най-ценно бе разследването на един млад журналист, който бе установил един нов истински факт, който хвърли поне малко светлина в непроницаемия мрак на тази мистерия. Търсейки някакво обяснение за цифрите, поставени след имената на жертвите, той се бе запитал дали не означават броя на дните, делящи престъпленията едно от друго. Достатъчно било да провери и датите, за да установи, че това действително е така и че хипотезата му е вярна и точна. Така отвличането на г-ца Вернисе бе станало 132 дена след това на г-жа Ладу, това на Ермин Коверо 118 дни след това на г-ца Вернисе и тъй нататък.

Не можеше да има никакво съмнение, че това е така и следствието го възприе без колебание. Цифрите отговаряха съвсем точно на интервалите. Счетоводството на Дамата с брадвата беше много прецизно.

Но тогава се налагаше и още един извод: в списъка след името на последната жертва мис Уилямсън, отвлечена на 26 юни, бе поставена цифрата 114. Не означава ли това, че след 114 дни, т.е. на 18 октомври, ще има ново нападение?

Не трябваше ли да се предполага, че странните събития се повтарят според волята на убиеца? Бе трябваше ли да се отиде докрай в аргументацията, която бе извлечена от цифрите и се изчислят евентуалните дати?

По този въпрос в навечерието на датата, на която се предполагаше, че ще се извърши нова ужасна драма, започнаха големи полемики в печата. Затова съвсем естествено бе, че сутринта на този ден принц Ренин и Ортанз, разговаряйки по телефона, се разбъбриха за това, което бяха прочели във вестниците.

— Внимавайте — каза Ренин със смях, — и ако срещнете Дамата с брадвата, минете на другия тротоар.

— Ами ако тази добра жена ме задигне, тогава какво да правя? — попита Ортанз.

— Хвърляйте по пътя след себе си малки бели камъчета и си повтаряйте до самия миг, в който трябва да блесне брадвата: „Няма нищо страшно да се случи, той ще ме освободи“. Той, това съм аз… Е, целувам ви ръката и довиждане до вечерта, мила приятелко.

Целия следобед Ренин посвети на любимите си занимания. От четири до седем купуваше и преглеждаше последните издания на вестниците. Никое от тях обаче не съобщаваше за ново отвличане.

В девет часа Ренин пристигна в театър „Жимназ“, където беше ангажирал ложа.

В девет и половина Ортанз още не беше дошла. Без все още да е кой знае колко разтревожен, той телефонира у дома й.

Слугинята отговори, че госпожицата още не се е завърнала.

Обхванат от внезапно безпокойство, Ренин изтича в апартамента, нает временно от Ортанз. Намираше се близо да парка Монсо. Разпита слугинята, която сам бе назначил и която му бе много предана. Жената разказа, че господарката й била излязла още към два часа. Носела писмо в ръката си и казала, че отива до пощата и ще се върне скоро, за да се преоблече. От този миг вече нямало никаква вест от нея.

— Видяхте ли до кого беше адресирано писмото?

— Да, господине, до вас.

Ренин я чака до полунощ, но напразно. Ортанз не се появи и на другия ден.

— Никому нито дума по този въпрос — нареди Ренин на слугинята. — Ако някой пита за нея, ще казвате, че е заминала за село и че скоро ще заминете и вие при нея.

Той самият вече не се съмняваше. Изчезването на Ортанз имаше връзка с датата 18 октомври. Тя бе набелязана като седмата жертва на Дамата с брадвата.