Отдавна отминала светлина

Има много свидетелства за на практика необузданото насилие, извършвано от някои владетели на италиански градове-държави. Мога да кажа, че за съжаление Звяра в моя роман далеч не е на върха в класацията. Джон Адингтън Симъндс в своя отличаващ се със стила си труд от деветнайсети век „Ренесансът в Италия — епоха на деспоти“ пише с високомерен английски потрес за италианците и все пак книгата е полезна. Може би си заслужава да отбележа, че той симпатизира на Федерико и е зле настроен към Сигизмондо.

Относно по-светлата страна на този период препрочитането на написаната много достъпно „Ренесансов гоблен“ от Кейт Саймън за рода Гонзага в Мантуа ми напомни за школата там, основана от Виторино да Фелтре, любимец на своето време, в която наистина са приемали понякога и деца на занаятчии. Историята като скеле за измислицата.

Към края на 80-те години на миналия век живеехме и пишех за известно време ту във Флоренция, ту в Сиена и един ден в Сиена попаднахме на поредното шествие в чест на квартала, победил в надбягването Палио предишната година. Това беше запомнящо се зрелище и оттогава съм запленен от това състезание. Случва се нещо интересно да чака дълго, докато намери мястото си в роман, но ето го и надбягването. Няколко книги ми бяха полезни в съчиняването на моя версия, вдъхновена от елементи на истинската надпревара. „Палио и Понте“ от Хейуд ми помогна много, в нея се споменава и за участвала в надбягването жена.

Мнозина историци са представили задълбочено (и понякога драматично) живота на жените през Ренесанса, като са насочили вниманието си — отчасти защото има повече сведения — към някои забележително независими и храбри аристократки. Сред тези трудове намерих много интересни неща в „Тигрицата от Форли“ от Елизабет Лев. Има и въздействаща глава за съпругите на Федерико и Сигизмондо, както и по-общо за жените в дворците в „Орелът и слонът“ от Мария Грация Пернис и Лори Шнайдер Адамс.

Интересът ми към медицината през Средновековието и Ренесанса е траен и е очевидно, че повлия за тази книга. Вече съм споменавал няколко текста, които ми помогнаха, но има и нова книга — „Средновековната медицина“ от Тони Маунт.

„Облеклото в ренесансова Флоренция“ от Карол Колиър Фрик беше много интересна, понякога и по неочакван начин. Книгите на Киара Фругони за всекидневието са наситени с подробности — „Всекидневието в средновековния град“ и „Книги, банки, копчета“.

Както винаги, ако ще да пишем книгите си сами, мнозина трябва да присъстват преди, по време и след това, за да подкрепят и подпомагат работата. Благодарен съм на моите издатели и редактори — Никол Уинстенли и Лара Хинчбъргтър в Торонто, Клеър Зайън и Ребека Бруър в Ню Йорк и Оливър Джонсън в Лондон. Трудно намирам думи, за да кажа колко ценя техния ентусиазъм спрямо този роман. Клеър прочете ръкописа, докато пътуваше из Тоскана. Написа ми, че дори видяла къде би трябвало да е къщата на Йелена.

Моите литературни агенти Джон Силбърсак, Джони Гелър и Джери Каладжян са не само заслужили доверието ми колеги, а и отдавнашни приятели, на които съм много признателен. Кетрин Марджърибенкс, която вече е редактирала девет мои книги, допринесе с обичайното съчетание от прецизност, хумор и бързи, точни отговори на зададени в последния момент въпроси. Лайза Кембъл ми помагаше отново да се сдобия с трудни за намиране статии. Библиотекар може да бъде чудесен източник на материал. Скъпият ми приятел Мартин Спрингет добави важни детайли в своята карта, създадена за „Деца на земята и небето“, за да се вижда по-ясно мрежата от градове и градчета в средните области на Батиара. Дебора Мегнаджи и Алек Линч все така ръководят и координират работата по brightweavings.com — официалния сайт за моето творчество.

И накрая както винаги изразявам неизчерпаема обич и безкрайна благодарност към Лора, Сам, Матю и към Сибил — моята майка.