Отмъщението на Монца

Наемниците са жадни за власт, недисциплинирани и нелоялни; смели пред приятели и страхливи пред врага; не се боят от Бог и не вярват на другарите си; избягват поражението само като избягват битката; в мирно време страдаш от тях, а по време на война от врага.

Николо Макиавели

Две години половината от Хилядата меча се преструваше, че се бие с другата половина. Коска, когато беше достатъчно трезвен, за да говори, се хвалеше, че никога не са печелели толкова много, без да правят нищо. Опразниха хазните на Никанте и Афоя и тръгнаха на север, заради внезапно възцарилия се мир. Търсеха нови войни, от които да печелят, или амбициозни работодатели, които да ги започнат.

Никой не беше по-амбициозен от Орсо, новия Велик херцог на Талинс, взел властта, след като брат му бе ритнат от любимия си кон. Херцогът нямаше търпение да подпише договор с прочутата Монцаро Муркато. Особено след като враговете му от Етрея бяха наели прословутия Никомо Коска.

Разбира се, беше трудно да се стигне до битка. Двете страни обикаляха като страхливци в кръчмарски бой, правеха множество скъпи маневри, нанасяха големи щети на фермерите и почти никакви на себе си. Най-накрая се наложи да се срещнат в житата до село Афиери, където трябваше да последва битка. Или поне нещо подобно.

Вечерта Монца имаше неочакван посетител в шатрата си. Самият херцог Орсо.

— Ваше превъзходителство, не очаквах…

— Няма нужда от любезности. Знам какво е планирал за утре Никомо Коска.

Монца се намръщи.

— Вероятно да се бие, както и аз.

— Той не планира подобно нещо, както и ти. През последните две години вие двамата се подигравате с работодателите си. Не желая да ме правят на глупак. Ако искам, мога да гледам фалшиви битки в театъра, за доста по-евтино. Затова ще ви платя двойно, ако се биете наистина.

Монца не очакваше подобно нещо.

— Аз…

— Знам, че си лоялна към него. Уважавам това. Всеки трябва да държи на нещо в живота си. Но Коска е минало, а аз реших, че ти ще си бъдещето. Брат ти е съгласен с мен.

Монца определено не очакваше това. Погледна Бена, който се усмихна.

— Така е по-добре. Заслужаваш да водиш.

— Аз не мога… другите капитани няма да…

— Вече говорих с тях — каза Бена. — С всички освен с Верния, но старото куче ще тръгне след теб, като види накъде духа вятърът. Писнало им е от пиянството и глупостите на Коска. Искат дългосрочен договор и командир, с който да се гордеят. Искат теб.

Херцогът на Талинс ги гледаше. Монца не можеше да си позволи колебания пред него.