Отмъщението на Монца

— Не виждам причина човек да не бъде едновременно и двете… — Коска опита да докара на фокус вървящата напред Витари, след което се обърна към широкото лице на Дружелюбния. Странни спътници. Аутсайдери. Такива, които никой друг не би прибрал. Забеляза, че стремителната походка на Монца, която помнеше, леко се е изкривила. Такива, които искат да се опълчат на Великия херцог Орсо. Това означаваше откачени или отчаяни. Той от кои беше?

Отговорът бе съвсем ясен. Нямаше причина човек да не е и двете едновременно.

Зарязан

Ножът на Дружелюбния проблесна. Двайсет търкания от едната страна, двайсет от другата, стържещата целувка на точилото. Малко неща бяха по-хубави от остър нож и малко бяха по-лоши от изтъпения, затова той се усмихна, когато провери ръба на острието с върха на пръстите си. Всичко беше както трябва.

— Къщата за удоволствия Кардоти е стар търговски палат — обясняваше Витари с хладно спокойствие. — Построен е от дърво като по-голямата част от Сипани, под формата на буквата П, а отзад минава Осми канал.

Другите, шестимата, стояха около голяма маса в кухнята на изоставения склад. Муркато и Тръпката, Дей и Морвийр, Коска и Витари. На масата бе поставен груб дървен модел на сграда с вътрешен двор. Според Дружелюбния това беше една трийсет и шеста от истинската Кардоти, въпреки че не можеше да каже точно, а той много обичаше да е прецизен.

Пръстите на Витари докоснаха едната страна на сградата.

— На приземния етаж са кухнята и кабинетите, има зала за хъск и друга за карти и зарове. — Дружелюбния притисна ръка към джоба на ризата, за да усети успокояващите очертания на собствените си зарове. — В задния край има две стълбища. На първия етаж има тринайсет стаи за забавляване на гостите…

— За шибане — прекъсна я Коска. — Тук всички сме възрастни хора, нека наричаме нещата с истинските им имена. — Кървясалите му очи се стрелнаха към двете бутилки вино на полицата и обратно. Дружелюбния бе забелязал, че това се случва непрекъснато.

Пръстът на Витари се насочи към покрива на модела.

— На най-горния етаж има три големи апартамента за… шибане, за най-скъпите гости. Казват, че Кралските покои в центъра са достойни за император.

— Значи Арио ще реши, че стават и за него — изръмжа Муркато.

Групата беше нараснала от пет на седем, затова Дружелюбния наряза всеки от двата хляба на по четиринайсет парчета. Острието минаваше през кората и вдигаше малки облачета брашно. Щеше да има двайсет и осем филии, по четири на човек. Муркато обикновено ядеше малко, но пък Дей наваксваше и за него. Дружелюбния мразеше да се оставят неизядени филии.

— Според Айдър Арио и Фоскар ще имат трийсетина-четирийсет гости, някои въоръжени, но без голямо желание за бой, както и шестима телохранители.

— Дали казва истината? — попита Тръпката с тежкия си акцент.

— Не би ни излъгала, но има шанс да сгреши.

— За да контролираме толкова много, ще ни трябват повече… бойци.

— Убийци — намеси се Коска. — Както казах, нека ги наричаме с истинските имена.

— Двайсетина — чу се коравият глас на Муркато. — Както и вие тримата.

Двайсет и три. Интересно число. Дружелюбния отвори скърцащата врата на фурната и топлината облиза лицето му. Двайсет и три можеше да се раздели само на едно. Без части, без фракции. Без половинчати мерки. Приличаше на самата Муркато. Взе един парцал и измъкна голямото гърне. Цифрите не лъжеха. За разлика от хората.

— Как да вкараме двайсет души, без да ни забележат?

— Това е пир — каза Витари. — Ще има певци и музиканти. Ние ще ги осигурим.

— Музиканти ли?

— Това е Сипани. Тук всеки втори е музикант или убиец. Няма да е трудно да открием неколцина, които са и двете.

Дружелюбния беше изключен от планирането, но това не му пречеше. Саджаам беше казал да изпълнява нарежданията на Муркато и той се подчиняваше. Отдавна беше научил, че животът е по-лесен, ако се съсредоточаваш само върху това, което е пред теб. В момента единствената му грижа беше задушеното.

Опита малко с дървената лъжица. Беше добро. Даваше му четирийсет и едно от петдесет. Миризмата на готвено, парата, пукащите цепеници, всичко това му напомняше за успокояващите кухни на Убежището. Супите, кашите и задушеното, което приготвяха в огромните казани. Преди години, когато над главата му имаше успокояващ каменен свод, числата се натрупваха и всичко имаше смисъл.

— Арио ще пие известно време — продължаваше Муркато. — Ще играе комар и ще се фука пред останалите идиоти. След това ще отиде в Кралските покои.

Коска се усмихна с напуканите си устни.

— Където, обзалагам се, ще го чакат жени.

— Една чернокоса и една червенокоса. — Муркато се спогледа мрачно с Витари.

— Изненада, достойна за император — засмя се Коска.

— Когато приключим с него, което ще стане бързо, ще направим същото посещение и на Фоскар. — Муркато премести намръщения си поглед към Морвийр. — Сигурно ще са взели телохранители горе, докато се забавляват. Вие с Дей можете да се погрижите за тях.

— Можем ли? — Отровителят вдигна подигравателен поглед от ноктите си. — Сигурен съм, че това е достойна задача за таланта ни.