Пешките падат първи

Сайнес се почувства неуютно. Кой може да е подхванал такава игра? Първо, онзи, който спря финансирането на завода, поради което там вече не можеха да изплащат заплатите на работниците. Второ, онзи, който снабдява на бартерен принцип завода със златосъдържащи производствени отпадъци. Трето, фирмата, която купува от завода тези отпадъци осем пъти по-евтино от реалната им стойност, но за сметка на това плаща в брой, което позволява все пак да се изплащат парите на работниците. И четвърто, онзи, който даде на тази фирма лиценз за търговия с цветни метали и златосъдържащи отпадъци извън страната. Е, кой от тях е контактувал с Тарасов? По чие указание са го убили?

Втора глава

1.

Ароматът на прясно свареното кафе приятно гъделичкаше ноздрите и създаваше в помещението на протоколния отдел някаква съвсем домашна обстановка. Работата тук не можеше да спре, деловите пътувания на чуждестранните и руските бизнесмени не биваше да се провалят поради обстоятелството, че някой, кой знае защо, бе убил Юрий Ефимович Тарасов. Консултантката трета категория Светлана Науменко приемаше посетителите, началникът на отдела Игор Сергеевич Шулгин осъществяваше, както обикновено, общото ръководство, а Ирина Корольова черпеше с кафе в кухнята своята състудентка Анастасия Каменская и й разказваше кратката четиридневна епопея на пребиваването на новия заместник–началник в отдела.

Настя слушаше Ирина и пред очите й се очертаваше образът на натрапчиво нелепо създание, което не разбира същината на собствената си роля в работата, която се върши тук, и не осъзнава какво ужасно впечатление създава у околните.

Още първия ден Тарасов се захванал да въвежда ред, като започнал от бюрото на началника на отдела Шулгин. През това време началникът, заедно с генералния директор, присъствал на някакви преговори, Светлана Науменко поднасяла на високите договарящи се страни кафе и разхладителни напитки, а Ирина била тръгнала за ОВИР тъй че чевръстият Тарасов моментално се вмъкнал в ограденото с ажурна стойка с лавички кътче, където се намирали бюрото на Шулгин и неговият компютър.

— Игор се върна от преговори, видя бюрото си и буквално побеля като платно — разказваше Ира, докато наливаше кафето в изящните малки чашки. — Колко захар да ти сложа?

— Две бучки. А защо Шулгин е реагирал така?

— Ами защото в неговото бюро имаше какво ли не. Презервативи, порнографски списания, неизмити чаши, документи, които трябваше да бъдат прибрани в папки, а не да се търкалят из шкафчетата. И представи си сега — той идва и вижда, че всичко това е подредено на спретнати купчинки върху бюрото му. Презервативите отделно, порнографските списания отделно, а върху тях — картички от подобен характер. Чашите измити до огледален блясък и изнесени в кухнята. Документите — отделно, подредени в папка. Човек изпитва чувството, че някой е надничал през ключалката, за да гледа как например правиш любов, а после с невинно загрижени очи да те съветва как е правилно да си държиш краката при тези действия. Разбираш ли, Настя, на него и през ум не му минаваше, че това, което върши, е неприлично. Неприлично е да се ровиш в чуждите неща. Неприлично е да натрапваш своя стил на живот на хора, които дълги години са работили заедно и са си изработили свои вътрешни правила за съвместно съществуване. Неприлично е по цял ден да обикаляш насам-натам из офиса, неспирно да бъбриш и да пречиш на работата на всички. Невъзможно беше да му се разсърдиш, защото при все това той изглеждаше много искрен. Но положението беше абсолютно непоносимо. В моето бюро например нямаше нито едно листче, нито един предмет, от които бих могла да се изчервя — честна дума, но въпреки това просто ми прилоша, когато видях как е постъпил с него. Така че можеш да си представиш как се е почувствал Шулгин, когато е видял всичките си натурии, извадени пред погледите на колегите.

— Ами Светлана? И на нейното бюро ли въведе ред?

— И още как! Първо беше разместил всичко по него, а после и в шкафа, където се съхраняват протоколните флагчета.

— С една дума изтормозил е всички ви — обобщи Настя, след като допи кафето си и остави чашката върху малката красива чинийка.

— Какво искаш да кажеш? Че го е убил някой от нас, така ли?

Настя мълчаливо бръкна в чантата си, извади цигарите и дълго рови вътре, докато намери запалката.

— Слушай. — Ирина стана и отиде до отсрещната стена, сякаш се страхуваше да остане в този момент близо до бившата си състудентка. — Вярно е, че не съм работила нито ден по специалността си, но все помня едно-друго от следването. На първо място ти подозираш мен, защото съм дошла в необичайно ранен час и съм го намерила, при което не е имало никакви свидетели. Така е, нали? Мислиш си, че той е открил в бюрото ми нещо, което е дало в ръцете му тайна, изключително опасна за мен, в случай че бъде разгласена. Нали? Хайде кажи, Анастасия, права ли съм?