Пешките падат първи

Настя не отговори. Да, Ирочка Корольова беше много способна студентка и макар през дванайсетте и половина години след завършването на юридическия факултет да не бе работила в правоохранителната система нито ден, разсъждаваше като истински детектив. Най-малкото — не беше се превърнала в квачка, което много често се случва с жените, изоставили основната си професия в името на семейството и децата.

— Защо мълчиш? — продължи Ирина и гласът й прозвуча още по-сурово. — Подозираш ли ме или не?

— Да — въздъхна Настя, дълбоко вдиша и рязко издиша цигарения дим. — Принудена съм да подозирам и тебе, и Шулгин, и Науменко, и още три хиляди служители от Международния център, както и още толкова хиляди гости, настанени в хотела ви. Освен това — и десетки хиляди души, които работят в системата на Министерството на средното машиностроене.

— Не го усуквай! — ядно каза Корольова. — Мен не ме интересуват всички. Интересува ме твоето отношение лично към мен. Учили сме в една група с тебе, заедно сме се готвили за изпити и заедно сме ходили да поливаме отличните си оценки в „Космос“ и „Светлините на Москва“. Какво, забравила ли си го вече?

— Не, не съм го забравила.

Настя тръсна дългото стълбче пепел в една чинийка, като предварително махна от нея чашката с останките от кафеена утайка на дъното. Разговорът ставаше тягостен и неприятен, но не можеше да бъде избегнат — тя си бе дала сметка за това още когато вземаше решението си да отиде в Международния център, за да разговаря лично със служителите от протоколния отдел.

Гледаше Ирина и се чудеше сама на себе си. Излизаше, че е забравила всичко за тази жена. Или може би зле я беше познавала? Във всеки случай сега пред нея седеше човек, съвсем различен от онзи, когото бе очаквала да види, опирайки се на спомените си отпреди дванайсет години. Ирина влезе в юридическия факултет, бременна в седмия месец. До последния ден идваше на лекции, откараха я в родилния дом направо от аудиторията. Не си взе академичен отпуск, идваше на изпити заедно с всички и за всеобща изненада получи само отлични оценки. При което очевидците, присъствали в аудиторията, когато Ирина давала отговорите си според изтегления билет, се кълняха, че тя наистина се представяла блестящо и си заслужавала отличните оценки, а не й ги пишели по милост, като на млада, кърмеща майка. През всичките пет години Ирина Корольова успяваше да съчетава ученето с отглеждането на детето, макар че никой не знаеше как успява да го прави и какво й струва това. Разправяха, че имала някакъв невероятен съпруг, който печелел толкова, че можел да плаща на готвачка, домашна помощничка и бавачка, освобождавайки любимата си съпруга от грижи по домакинството, за да й даде възможност да овладява правните науки. Други говореха, че всичко било точно така, само че плащал не съпругът, а, високопоставеният й баща. Трети твърдяха, че всичко било много по-просто: Ира била пробутала детето на майка си, както правят много от родилите рано госпожици, и се посветила на ученето, а колкото до прането, чистенето, готвенето и грижите за съпруга, което също изисква време и сили — тя изобщо нямала съпруг. Как е било в действителност — Настя не знаеше, защото не я интересуваше много. Никога не бе питала Ирина нито за мъжа й, нито за сина й, говореха си предимно за учебния материал, за другите студенти и преподаватели, за книги и филми. Между тях нямаше истинско приятелство, не си бяха близки, но винаги се радваха да бъдат заедно.

И ето че сега Настя гледаше Ирина Корольова и осъзнаваше, че нищо не знае за нея. Какво ли трябва да й се е случило, та след петте години каторжен труд, когато е била принудена да се разкъсва между следването и семейството, да зареже всичко и сега да не се занимава с юриспруденция? В името на какво са били дадени всички тези жертви? Или не е имало никакви жертви? Но как е възможно да не е имало, щом според официалните документи Ирина е омъжена от 1975 година, а през 1977 е родила син? И ако се вярва на същите тези документи, и съпругът й, и родителите й са били и са най-обикновени хора, и дума не е можело да става за някакви огромни доходи, тъй че не е възможно да е имало нито готвачки, нито бавачки, нито прислужнички. Тогава излизаше, че Ирина вероятно е била не само изключително интелигентна, но и рядко упорита, работоспособна и целеустремена. Но какво се е случило после? Защо дванайсет и половина години по-късно тя заема високоплатената, но скучна до втръсване длъжност консултант в протоколен отдел, за която не е нужно да имаш не само юридическо, но и изобщо висше образование?