Пешките падат първи

— Защо? — попита най-сетне тя. През последните десет минути това бе единствената дума, която произнесе.

— Защото имам неприятности и самият аз не съм съвсем наясно как ще се отърва от тях. Много, прекалено сериозни неприятности — и именно затова трябва да запазя способността си да разсъждавам трезво и бързо да вземам решения. А когато ти ме гледаш, започвам да се разтапям и да се разливам във всички посоки. Между другото — защо ме гледаш така? Или погледът ти си е такъв по природа и гледаш всички по този начин?

— Не, само теб — спокойно отговори Кира. — Ти ми хареса. Честно казано, хареса ми още по-рано, преди няколко дни. Караше маслиненозелен мерцедес по Ленинския проспект. Нали беше ти?

— Аз съм бил — учудено потвърди Дмитрий. — Беше преди седмица, в петък.

— Точно така — кимна тя. — А аз се возех в автобуса пред теб, стоях до задния прозорец и гледах колата ти. После се загледах в лицето ти. А днес просто те познах.

„Не лъже — помисли си Платонов. — Миналия петък наистина не карах моята жигула, а взех мерцедеса на Валентина. И наистина тръгнах от «Житная» по Ленинския проспект, защото трябваше да отида до улица «Мосфилмовская». Виж ти каква среща!“

— По-добре да не ме беше познала — с добре изигран патос каза той. — Аз не биваше да те заговарям, сега разбирам, че те подлагам на излишен риск. Просто съвсем си изгубих ума, като гледах очите ти…

Тук винаги следваше изразителна пауза, по време на която партньорката по сцена имаше възможност да покаже истинските си подбуди и намерения. Ако например след като бе огледала Платонов по-внимателно и бе поговорила с него, жената бе започнала да се разкайва, задето толкова прибързано си е позволила да завърже случайно улично запознанство, на това място тя имаше прекрасната възможност да се отдръпне.

— А дали аз не бих могла да ти помогна? — попита Кира, с което предреши съдбата си най-малко за месец напред.

В девет от десет случая избраните от Платонов жени запълваха паузата именно с тази реплика и Кира не направи изключение.

6.

Виталий Василиевич Сайнес изключи телевизора и леко ухилен, си помисли, че гласността си има положителните страни. Мигар по-рано можеше дори да си помисли, че ежедневните новини от криминалната хроника ще стигат до широката общественост и няма да са нужни някакви специални хитрости, за да получиш необходимите ти сведения? Ако следеше внимателно телевизионните новини и съобщенията по радиото, човек можеше да научава маса полезна информация. Ето например в Московска област се е появил стрелец, който уцелва безпогрешно. Много полезен човек. Във връзка с изострянето на ситуацията, което започна, когато оперативният работник от Министерството на вътрешните работи Платонов започна да се набърква в работите им с приборите и златото, такъв стрелец никак няма да е излишен. Още тази вечер Сайнес ще даде команда да му го намерят. Всъщност и без това вече го търси милицията, тя ни е добре обучена и старателна, хората на Сайнес не биха могли да свършат по-добре тази работа. Смисълът на задачата ще бъде те да проследят как ченгетата ще търсят този стрелец, а щом се появи някаква светлинка, да се затичат пред тях, да пипнат това момче и да им го отнемат под носа. Слава богу, все още има хора, които могат да го направят.

Пета глава

1.

Жилището на Кира беше малко, но удобно. Когато се прибра заедно с Платонов след ресторанта, тя първо включи чайника, настани Дмитрий в кухнята и отиде да се преоблече. Върна се с дълъг до петите златист халат, който изцяло закриваше красивите й крака, но пък откриваше съблазнителния бюст.

— Слушай, Кира — внимателно подзе Платонов, — все още имаш възможност да ми откажеш помощта си. Не си длъжна да ми помагаш, в края на краищата това може да се окаже сложно и дори опасно. Вече ти казах, че ще трябва да си вземеш отпуск и да седиш с мен в дома си. Помисли си още веднъж. Ако не искаш да рискуваш, просто ще пренощувам при теб и на сутринта ще си отида — и ти никога повече няма да ме видиш, освен случайно, както днес. Ако пък твърдо си решила да ми помогнеш, сега ще ти разкажа всичко поред и подробно, така че ясно да разбираш смисъла на всяка моя молба, същината на всяко мое поръчение. За мен е много важно ти да знаеш всичко и да го разбираш, защото човек, който не е наясно с нещата, лесно може да обърка нещо. Е, какво ще кажеш? Ще си помислиш ли?

— Няма какво да мисля — усмихна се Кира. — Разказвай. Готова съм да изслушам твоята история.

— Ще съжаляваш — предупреди я Платонов.

Всичко се задейства като в добре смазан механизъм.