Пешките падат първи

— Ами практически с нищо, освен с главоболия — намръщи се Настя. — Ще се цупи на всяка наша дума и ще процежда през зъби: „Какви ми ги разправяте вие тук! Аз познавам Платонов по-добре от вас, определено ви казвам, че беше така и така“, с една дума — ще защитава приятеля си. И в министерството не седят глупаци, един скандал с техен служител-убиец не е изобщо в техен интерес. Защо трябва да се изтрепват с опити да въздействат на опърничавата „Петровка“, когато могат просто да пробутат в групата ни човек, който гарантирано ще ни дърпа по-далеч от убиеца, ако се окаже, че Платонов е този убиец. Ами че той с авторитета си на стар приятел, който познава и майчиното мляко на Платонов, ще разруши всяка наша версия, която не би харесала на министерството. Такива ми ти работи. Ние с тебе трябва да сме готови за това и да не се ловим на разни въдици — нищо повече. На Коротков, разбира се, ще му бъде по-трудно, той ни е момче избухливо, а ние с тебе сме хора кротки, сдържани, така че номерата на Русанов няма да ни отклонят от правия път. Ти вече видя ли се с него?

— Не съм имал тази възможност — позасмя се Лесников. — Той се обади по телефона, представи се, уговорихме се да дойде към четири часа. Искаш ли да присъстваш?

— Ами… не. — Настя тръсна глава. — За какво ми е той? Хайде оправяй се сам, Игорьок, бива ли?

— Защо?

— Защото това ще бъде нецелесъобразно — обясни Настя. — Ако ние с теб очакваме от него подмолни действия и недобросъвестност, трябва да се въоръжим предварително. Ти сега ще се запознаеш с него, ще го видиш що за птица е, как е настроен. Още не знаем какъв тон, какъв стил на общуване трябва да изберем за него, не е изключено вариантът, който ще избереш ти, да се окаже погрешен. Тогава аз ще се преустроя съответно и ще се включа в работата. А ако сега застанем пред него и двамата, ако и двамата подхванем неправилен тон, вече няма да имаме път назад. Съгласен ли си?

Игор не успя да отговори, защото вратата рязко се отвори и на прага на кабинета се появи полковник Гордеев. След него влезе строен, среден на ръст човек с фино, интелигентно лице и очила със скъпа метална рамка. Стъклата на очилата бяха светли, а не тонирани, което — неизвестно защо — веднага хареса на Настя.

— Запознайте се — сухо произнесе Гордеев. — Капитан Лесников, Игор Валентинович. Майор Каменская, Анастасия Павловна. А това е подполковник Русанов, Сергей Георгиевич, от Главното управление за борба с икономическите престъпления. Приемете го приятелски.

С тези думи Житената питка — Гордеев рязко се обърна и излезе в коридора. За някакъв миг в стаята увисна неловко мълчание.

— Моля да ме извините, че дойдох малко по-рано — виновно каза Русанов. — Заети ли сте? Ако искате, аз да почакам някъде?

Настя гледаше неопределено към тавана, като се стараеше погледът й да не среща нито очите на госта, нито тези на Игор. Дявол да го вземе, какъв лош късмет! Интересно — дали Русанов е чул края на разговора им или не?

— Не, ние вече ви очаквахме — каза без усмивка Лесников. — Да отидем в моя кабинет.

Игор отведе Русанов, а Настя остана в своя кабинет, продължи да се рови в бележките си, очаквайки с интерес как ще мине първата среща на Игор със служителя от министерството.

По навик веднага започна анализа си, като го раздели на две части: ако това, което бе видяла, съответства на действителността, и — ако то е преструвка, параван, лъжа. Единствената реплика на Русанов, произнесена с виновен тон, можеше да говори за плахост и стеснителност или може би за излишна деликатност. Самият факт, че служител на министерството бе дошъл при обикновени детективи от „Петровка“ не просто навреме, а дори по-рано от определения час, говореше красноречиво. Но ако това е бил добре премислен спектакъл, тогава опасенията й не са били напразни. С очите и ушите на Русанов министерството ще наблюдава хода на разкриването на убийството и ако този ход не се хареса на министерството, оттам ще се опитат да го променят пак чрез Русанов. Или ще започнат да пречат на оперативните работници от „Петровка“, или изобщо ще поемат сами делото — и тогава край! Кой днес би останал крайно изненадан от едно неразкрито убийство? Едно повече или едно по-малко — много важно…

3.

— Хайде да си говорим на ти — веднага предложи Русанов. — Така е по-лесно. — Двамата седяха в кабинета, който Игор заемаше с още един служител, но в момента той — за щастие — отсъстваше. — Сега ще ти разкажа всичко, което знам за Димка Платонов. Разбираш ли, сигурен съм, че не е извършил убийството, но го познавам от толкова много години, че като нищо може и да греша. Човек гледа на стария си приятел с други очи, съгласен ли си?

Игор мълчаливо кимна. Русанов му хареса веднага, но вродената му предпазливост го караше да търси в думите на служителя от министерството нещо скрито.