Пешките падат първи

— Доколкото познавам Димка, той винаги е бил честен човек — започна Сергей. — Случвало се е да върши глупости, да бъде неблагоразумен, често е грешил, впрочем не по-често от кой да е човек. Но винаги е бил честен. За да не си мислиш, че гледам да защитя приятеля си, ще ти кажа веднага: давам си сметка, че съм виждал само онази страна на Дмитрий Платонов, която самият той е обръщал към мен. Имал ли е друго лице и ако е имал, какво е то — не мога да знам. Това първо. Сега второ. Знаеш ли, че Дмитрий има любовница?

— Знам — каза Игор. — Вчера разговарях с нея.

— А знаеш ли, че тя ми е сестра?

— Направи ми впечатление, че имате еднакви фамилни имена — уклончиво отвърна Лесников.

— Е, сега ти казвам. Елена е моя родна сестра и аз много я обичам. Те имат връзка много отдавна и аз искам ти да ме разбереш: не бих допуснал това, ако смятах, че Димка е непочтен и недостоен човек. Всичко хубаво, което ти говоря за него, го говоря абсолютно искрено, а не за да го защитавам и да премахна подозренията спрямо него. Аз, Игор, съм видял и патил човек, започнах работа още при Шчолоков, така че съм много добре трениран по плуване в подводни течения. И сега прекрасно разбирам какви мисли се въртят в главата ти. На твое място и аз щях да мисля същото. Затова нека веднага поставим всички точки и останалите препинателни знаци в отношенията си.

Те седяха на „Петровка“ до късно. Когато заключваше вратата на кабинета си, Игор Лесников с изненада си помисли, че отдавна не бе изпитвал такава лекота при общуването с човек, с когото се е запознал току-що. Подполковник Русанов определено много му бе харесал.

4.

Свечеряваше се, а Платонов още не бе намерил каквото търсеше. Той разбираше, че вероятно вече е обявен за издирване, тъй че е безполезно да се опитва да напусне града. Пък и не искаше да го напуска. Планът му беше не просто да се скрие, а да се опита да разбере какво точно се е случило. За тази цел нямаше смисъл да напуска Москва.

Методът му беше проверен и никога не го бе подвеждал. Дмитрий Платонов търсеше жена, която би се съгласила да му помогне. Стереотипът на действията му бе изработен отдавна, още докато учеше в милиционерската школа, когато тях, зелените ученичета, ги тренираха в умения да се запознават, да влизат в контакт и да измъкват информация от всеки срещнат. Още тогава той най-успешно осъществяваше контакт с жени. Никой, включително и той самият, не знаеше какво особено намират у него жените, та веднага започват да му вярват, но определено притежаваше такова особено нещо, и то в изобилие. Той умееше и да ги гледа нежно, и да се усмихва обаятелно, и на гласа си придаваше кадифено–велурен оттенък, а и думите, които произнасяше с този глас, бяха правилните, нужните, пред които беше невъзможно да се устои. Колеги се опитваха да го копират — нищо не излизаше. Уж повтаряха всичко след него, точ в точ — резултат никакъв. Явно у Димка Платонов имаше нещо неосезаемо, невидимо, нечуто, но действащо безотказно. Може бе онази прословута днес сексуалност?

За да осъществи замисъла си, на Платонов сега му трябваше жена, надхвърлила четирийсетте, самотна и интелигентна. Все още не трябва да е решила, че й е минало времето, трябва да й се иска да я харесват, но, от друга страна, не бива да бъде: първо, привлекателна, и, второ, с постоянен мъж край себе си. Още от сутринта Дмитрий обикаляше града, разглеждаше жените по улиците, в магазините, в тролеите и автобусите, заговаряше някои, запознаваше се, но днес не му вървеше. Навремето успяваше да реши подобен проблем само за два-три часа. Днес бе пропилял цели осем, но така и не бе намерил каквото му трябваше. Беше ужасно уморен и гладен. Опасно беше да се движи из града и вече привечер напрежението започна да се обажда чрез болки в сърцето и внезапни леки световъртежи.

Застанал прав във вагона на метрото, той стисна пилона и притвори очи, та поне за малко да се отпусне и да си почине. Сега хората се прибират от работа, това е последната му надежда да намери прилична самотна жена. По-късно жените от тази категория вече ще си седят вкъщи и в транспорта и по улиците той ще може да срещне само такива, които отиват на среща, и естествено жени, придружени от мъже. „Хайде давай, давай — пришпорваше се мислено Платонов, — отвори си очите и продължавай да работиш, не бива да пропускаш нито минута. Миналата нощ прекара на едно хитро място, абсолютно безопасно, но то може да се използва само веднъж. Ако не намериш жената, която ти трябва, няма да имаш къде да нощуваш и ще те хванат за нула време. Хайде, Митя, съживи се, недей да спиш!“

Отвори очи и бавно заразглежда пътуващите във вагона жени. Тази не става, и тази също… Той премести погледа си към следващата пътничка и мигновено го заля гореща вълна. Огромни тъмни очи го гледаха от упор. Стори му се, че този поглед буквално прогаря кожата му.