Петдесет нюанса освободени

Това не беше Кейт. Винаги бе така силна, така упорита и уверена. Знаех си, знаех си, че нещо не е наред. Дали да й кажа какво видях? И какво всъщност видях? Елиът и госпожица Сексуална хищница да се прегръщат на улицата и... тази целувка по бузата. Разбира се, те се познаха отдавна и бяха приятели. „Не, няма да й казвам. Не сега“. Погледнах я и с очи я уверих, че напълно разбирам и няма да се бъркам. Тя хвана ръката ми и я стисна, а в очите й видях болка, наранено достойнство, после тя ги затвори за секунда и когато ги отвори, нямаше и следа от болката. Изведнъж ми се прииска да я защитя, да браня яростно моята мила Кейт. Какви игри по дяволите играеше Елиът Грей Курваря?

Когато се върнахме, Кейт реши, че заслужаваме по един кок тейл след цялото това безумно харчене на пари, и ни забърка по едно ягодово дайкири. Свих се на дивана пред мекия огън в камината.

- Елиът е малко дистанциран напоследък - каза тя, загледана в пламъците. Най-сетне бяхме сами. Мия бе отишла да си прибира покупките.

- Така ли?

- И мисля, че го загазих, понеже вкарах и теб в беля.

- Чула си и за това ли?

- Да. Крисчън се обадил на Елиът, а той - на мен.

Врътнах очи. „Петдесет, Петдесет!“

- Съжалявам. Той просто... ме пази. И не си се виждала с него от Коктейлгейт?

- Не. Ана, аз наистина много го харесвам - прошепна тя. Беше кошмарен миг, помислих, че ще заплаче. Това не беше Кейт. „Завръщането на розовата... пижама?“ - И го обичам. В началото си мислех, че е само секс. Страхотен секс. Но той е чаровен, и мил, и нежен, и забавен по свой си начин. Виждах двама ни в бъдещето, представях си как остаряваме заедно, деца, внуци, правнуци... всичките тези неща.

- И живели щастливо... но твоята приказка... - казах тихо.

Тя кимна тъжно.

- Добре е да поговорите. Опитай се да останеш насаме с него тук. Разбери какво го яде.

„Не какво, а кой го яде!“ Подсъзнанието ми беше отворило грозната си уста. Забих й един тупаник, шокирана от собствените си мисли.

- Идете някъде на разходка утре сутринта.

- Ще видим.

- Кейт, мразя да те гледам такава.

Тя се засмя измъчено и аз се наведох да я прегърна. Окончателно реших да не споменавам Гиа, но не бях убедена, че няма да кажа на господин Курвар, ако го спипам насаме. Как смее да се подиграва с чувствата на приятелката ми?!

Мия се върна и заприказвахме за други неща.

Сложих последната цепеница и пламъкът в огнището изсъска. Макар че беше лято, денят беше влажен и хладен и топлинката от камината беше повече от добре дошла.

- Мия, знаеш ли къде има дърва за камината? - попитах.

- В гаража, мисля - каза тя и отпи от дайкирито си.

- Ще ида да потърся. Тъкмо ще разгледам наоколо.

Дъждът бе намалял. Тръгнах към гаража до къщата, в който

можеха да се паркират три коли. Страничната врата беше отворена. Включих осветлението. В гаража имаше само една кола. Колата, с която Елиът бе ходил в града. Имаше и две моторни шейни, но това, което привлече вниманието ми, бяха двата висо-копроходими мотора, и двата по 125 кубически сантиметра, както личеше от надписите по тях.

Спомних си как миналото лято Итън смело и жертвоготовно се опита да ме научи да карам. Неволно потърках ръката си там, където я бях ударила яко, като паднах.

- Можеш ли да караш? - попита Елиът зад гърба ми.

Обърнах се рязко.

- Върнал си се.

- Така изглежда - усмихна се той. Крисчън би казал същото, но без тази ослепителна разтапяща усмивка.

- Е, караш ли? - попита той. „Курвар!“

- Не много добре.

- Искаш ли да опиташ?

- Не. Крисчън няма да е доволен.

- Крисчън не е тук - засмя се той. Потресе ме, че дори смехът му е същият. Семейна черта? Той отиде при единия мотор, преметна дългия си крак през седалката и хвана дръжките. Носеше джинси.

- Крисчън много държи на безопасността ми. Наистина не бива.

- И винаги правиш това, което ти казва? - В големите му бе-бешкосини очи лумна дяволита искрица. И чак сега видях онова лошо, палаво момче, в което се беше влюбила Кейт. Лошото момче от Детройт.

- Не. - Погледнах го сърдито. - Но се опитвам да не го притеснявам излишно. Има достатъчно грижи и тревоги, не е нужно и аз да съм сред тях. Той върна ли се?

- Не знам.

- Ти не отиде ли с тях за риба?

- Имах малко работа в града.

„Работа? Така ли вече им казват на изтупаните блондинки?“ Поех рязко дъх и го изгледах учудено.

- Ако не искаш да караш, защо си тук? - попита той.

- Търся дърва за огъня.

- Ето, тук са.

- О, Елиът, върнал си се? - Кейт бе влязла в гаража.

- Здрасти, бебо - усмихна се той.

- Хвана ли нещо?

Погледнах го да видя реакцията му.

- Не, имах малко работа в града. - За част от секундата по лицето му мина колебание.

„Мамицата му!“

- Дойдох да видя защо Ана се бави. - Кейт ни гледаше някак странно, учудено.

- О, приказвахме си за глупости - каза той и напрежението между тях лумна с нова сила.