Петдесет нюанса освободени

Точно в този момент пред гаража спря кола и всички се обърнахме. Слава богу! Крисчън се беше върнал! Механизмът на га-ражната врата се задейства с оглушителен шум, стресна всички ни и вратата бавно се вдигна. Крисчън и Итън разтоварваха някакъв черен открит пикап. Крисчън ни видя в гаража и спря.

- Гаражна рок група? - попита саркастично и тръгна право към мен.

Усмихнах се. Така се радвах да го видя. Под непромокаемото яке беше облякъл работния гащеризон, който му бях продала в „Клейтън“.

- Здрасти. - Погледна ме изпитателно, без да обръща никакво внимание на Кейт и Елиът.

- Здрасти. Много хубав гащеризон.

- Има много джобове и е идеален за... зарибяване. - Гласът му беше примамлив, мек и тих. Думите бяха предназначени само за моите уши. Очите му горяха страстно.

Изчервих се и той ми се усмихна с онази широка усмивка, предназначена само за мен, усмивка, с която винаги ме тушираше.

- Мокър си - казах.

- Валеше. А вие защо сте се скупчили в гаража? - Най-сетне май се усети, че не сме сами.

- Ана дойде да търси нещо да се постопли. - Как това изречение прозвуча така пошло и мръсно!? - А аз се опитах да я изкуша да й покажа как да поязди мотора ми. - Определено беше майстор да се изказва с двусмислици.

Лицето на Крисчън помръкна, а моето сърце за миг спря да бие.

- Отказа ми обаче. Каза, че нямало да одобриш - добави Елиът и този път без никакъв сексуален подтекст.

Сивите очи на Крисчън се обърнаха към мен.

- Така ли стана сега?

- Много интересен разговор, но предпочитам да се прибера на топло - каза Кейт, наведе се, грабна две цепеници, завъртя се на токчетата си и тръгна с бърза крачка към къщата. „О, по дяволите! Побесняла е!“ Но знаех, че не е заради мен. Елиът въздъхна и без да обели и дума, я последва. Загледах се след тях, но Крисчън ме измъкна от размислите ми.

- Значи можеш да караш мотор? - попита с недоверие.

- Не много добре. Итън се опита да ме научи миналата година.

Погледът му замръзна, очите му бяха като ледени стъкълца.

- Правилно си преценила. Валя и е хлъзгаво и доста опасно.

- Къде да сложа въдиците и такъмите? - извика Итън отвън.

- Остави ги, Итън. Тейлър ще се погрижи за тях.

- А рибата?

- Хванали сте риба? - попитах учудено.

- Аз не. Кавана хвана. - И се нацупи... уж сърдито.

Избухнах в луд смях.

- Госпожа Бентли ще се оправя с рибата - извика Крисчън на Итън, а той се засмя и тръгна към къщата.

- Смеете ли ми се, госпожо Грей? - попита Крисчън.

- Да, много сте прав. И сте мокър. Да ви напълня ли ваната?

- Ако дойдеш с мен. - Наведе се и ме целуна.

Пуснах водата във ваната с форма на яйце и излях малко аро-матно масло. Пяната започна да се надига и божествен аромат на жасмин изпълни въздуха. Върнах се в спалнята, окачих Роклята и започнах да разопаковам и прибирам покупките, докато чаках да се напълни.

- Добре ли изкара? - попита Крисчън от прага. Беше само по тениска и къси гащи, бос. Влезе и затвори вратата.

- Да - казах неуверено, но не спирах да го изпивам с поглед. „Не е ли смешно? Минаха... колко?... само няколко часа?“

- Какво има? - попита той и наклони глава на една страна.

- Мислех си колко много ми липсваше.

- Говорите така, все едно сте били в ада, госпожо Грей.

- Точно там ме заведоха, господин Грей.

- Какво си купи? - попита той, за да смени темата.

- Рокля, обувки и колие. Похарчих ужасно много от парите ти. - Погледнах го виновно.

- Това е добре - каза той весело и прибра палавото кичурче зад ухото ми. - И колко пъти трябва да ти напомням - нашите пари. - Дръпна брадичката ми надолу и веднага пуснах захапа-ната между зъбите ми устна. Пръстът му се спусна по тениската ми, между гърдите, по диафрагмата и към корема.

- Това няма да ти трябва във ваната - прошепна Крисчън, хвана тениската ми и бавно я издърпа нагоре. - Вдигни си ръцете.

Вдигнах ги, без да откъсвам очи от неговите. Тениската падна сгърчена на пода.

- Мислех, че ще вземаме вана. - Усещах как пулсът ми отива към двеста.

- Да, но първо искам да те изцапам. И ти ми липсваше. - Наведе лице над моето и ме целуна.

- Мамка му! Водата! - Скочих, все още замаяна от оргазма.

Той не ме пусна.

- Крисчън, ваната! - Изгледах го притеснено.

- Спокойно - засмя се той. - Това е предвидено. Има къде да изтече. - Изправи се бавно и грациозно и тръгна към банята да спре крана. Проследих го с алчен поглед. „Хм... моят съпруг. Гол и след малко ще е мокър“.

Скокнах от леглото и го последвах.

Бяхме седнали в двата края на ваната. Беше толкова препълнена, че с всяко движение водата се разплискваше навсякъде. Имах усещането, че плувам във водите на греха. А Крисчън беше самият грях - миеше краката ми, масажираше стъпалата ми, заиграваше се с пръстите ми. После ги целуна един по един и леко захапа едното ми кутре.

Импулсът отекна в слабините ми.

- Харесва ли ти? - попита той задъхано.

Издадох някакъв нечленоразделен звук.

Той започна да ме масажира отново. „О, колко е хубаво!“ Затворих очи.

- Видях Гиа в града.

- Така ли? Мисля, че има къща тук - отвърна той, без да се задълбочава. Новината не представляваше никакъв интерес за него.

- С Елиът.