Петдесет нюанса освободени

Той остави копнеещите ми гърди и ръцете му вече пътуваха надолу към корема ми, към бедрата, палците му минаха по триъгълника ми. Едва потиснах стона си. Пръстът му погали кожата ми по дължината на жартиерите и освободи двата чорапа. После ръцете му тръгнаха към дупето ми.

- Моя... - Дишаше тежко. Разпери ръце върху дупето ми, връхчетата на пръстите му докосваха устните на влагалището ми. Не се стърпях и простенах.

- Тихо. - Ръцете му продължиха надолу по задната част на бедрата ми и разкопчаха жартиерите отзад. Той се наведе напред и дръпна завивката на леглото.

- Седни.

Седнах. Той коленичи пред мен и бавно свали белите ми обувки. Сложи ръце върху дантелата на левия ми чорап и много бавно започна да го сваля, пръстите му докосваха кожата на крака ми... После се прехвърли на десния крак.

- Все едно разопаковам коледен подарък. - Усмихна се през дългите си тъмни мигли.

- Ти вече си получавал такъв подарък...

Той ме погледна сърдито.

- О, не, бебчо. Този път е само за мен. Само мой.

- Крисчън, аз съм само твоя от мига, в който казах „да“. -Хванах лицето му в длани. - Твоя. И винаги ще бъда твоя. Обаче мисля, че си доста навлечен... - Наведох се и го целунах. Той се надигна рязко, сграбчи главата ми, зарови пръсти в косата ми и ме целуна.

- Ана, моя Ана - каза задъхано. Езикът му убедително, настоятелно завладяваше територията, която вече беше негова, но която той смяташе за нужно да покори отново.

- Дрехите - прошепнах. Дъхът ми се сля с неговия. Бутнах го леко назад. Захванах се с жилетката. Той я съблече с мъка. Не искаше да ме пусне. Гледаше ме с широко отворени копнеещи очи.

- Нека аз, моля те - помолих. Исках аз да съблека моя съпруг, моя господин Петдесет.

Хванах вратовръзката му. Сребристосивата му вратовръзка. Моята любима вратовръзка. Бавно я дръпнах и изхлузих края от възела. Той вдигна глава и ми позволи да разкопчая горното копче на ризата. Минах към копчетата на ризата. Бяха платинени и гравирани с А и К - моят сватбен подарък за него. Когато ги махнах, той ги взе в ръката си, сви я в шепа, целуна я, бръкна в джоба на панталона си и пусна копчетата там.

- Толкова сте романтичен, господин Грей!

г

- За вас, госпожо Грей, цветя и романтика. Винаги!

Хванах ръката му, вдигнах я до устните си, без да откъсвам

очи от него, и целунах семплия платинен годежен пръстен. Той простена и затвори очи.