Петдесет нюанса освободени

- Не, още не - каза той задъхано, повдигна ме и пъхна език в пъпа ми.

- Не! - Усетих усмивката му върху корема си. Продължи да се движи нагоре.

- Така нетърпелива, госпожо Грей! Имаме толкова много време, докато кацнем. - Целуна гърдите ми и улови лявото ми зърно между устните си. Не откъсваше очи от моите. А в неговите се завихряше страшна, черна тропическа буря.

О, да, как можах да забравя Европа...

- Искам те, моля те. Моля те.

Тялото му покри моето, той се опря на лакти. Потърка носа си в моя, а аз плъзнах ръце по прекрасните му мускули, по гърба му, към задника му.

- Тук сме, за да задоволяваме госпожа Грей, моята съпруга. Обичам те.

- Обичам те.

- Очите отворени, искам да те гледам!

- Крисчън... О, Господи! - извиках, когато усетих как бавно потъва в мен.

- Ана! О, Ана! - И започна да се плъзга в мен.

- Какво, правиш по дяволите? - Крисчън почти крещеше. Явно се бях унесла в сладките си спомени. Той стоеше над

мен мокър, красив, божествен - и ме гледаше с изумление.

„Какво съм направила? О, нееее... Легнала съм по гръб. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Сега ще откачи. По дяволите!“ Беше побеснял.

2.

Веднага забравих за всякакви еротики и копнежи.

- Заспала съм и без да искам съм се обърнала по гръб - смотолевих в моя защита.

Очите му горяха от бяс. Той се наведе, грабна горнището на банския ми от шезлонга си и го метна към мен.

- Обличай го! - изсъска.

- Крисчън, никой не ни гледа.

- О, повярвай ми, гледат. И съм убеден, че Тейлър и охраната добре се забавляват с шоуто, което си им спретнала. - Не спираше да ръмжи.

„Господи! Защо все забравям за тях?“ Сложих ръце на гърдите си и панически се опитах да ги скрия. След саботажа над Чарли Танго проклетата охрана винаги вървеше с нас.

- Да! И на всичкото отгоре някой мазен задник с фотоапарат може да те е снимал. Искаш ли да се видиш на кориците на списание „Стар“? Искаш ли? Но този път гола! - викаше озверял Крисчън.

„Мръсни папараци!“ Едва успях да сложа банския, усуках го няколко пъти, ръцете ми, по рождение и двете леви, сега на всичкото отгоре трепереха, а цялата кръв се бе оттекла от лицето ми. Неприятният спомен за папараците пред Сиатъл Инди-пентънт Пъблишърс, след като някой се бе изпуснал за годежа ни, ме втрещи. Но всичко това идваше с пакета - живот с Крисчън Грей.

- Ь’ас1йШоп! - викна той ядно към сервитьорката и се обърна към мен. - Тръгваме.

- Сега?

- Да. Веднага.