Петдесет нюанса освободени

Последното, което можеше да ми мине през ума, беше да споря с него. Той намъкна късите гащи върху мокрия си бански и навлече сивата си тениска. Сервитьорката почти дотича с кредитната му карта и със сметката.

Станах без грам желание, облякох тюркоазената си рокля и обух джапанките. Сервитьорката си тръгна, той затвори ядно книгата и скри беса си зад слънчевите очила. Щеше да гръмне от напрежение и гняв. Всяка друга жена на плажа беше без горнище. Какво толкова? Не бях извършила престъпление. В интерес на истината дори изглеждах смешна с горнище. Въздъхнах. Настроението ми съвсем се скапа. Мислех, че ще разбере този опит за шега... наистина само опит... Може би ако бях останала по корем... Така или иначе чувството му за хумор се бе изпарило. Точно в момента явно не му беше до шеги.

- Моля те, не ми се сърди - прошепнах. Взех книгата и телефона му и ги пъхнах в раничката си.

- Доста си закъсняла с извиненията - каза той тихо, прекалено тихо. - Хайде! - Хвана ме за ръка, а с другата даде сигнал на Тейлър и на двамата охранители Филипе и Гастон от френските служби за охрана. Те бяха еднояйчни близнаци. През цялото време бяха седели на верандата и бяха наблюдавали както нас, така и останалите хора по плажа. „Защо все забравям за тях? Как не мога да запомня няколко основни неща?“ Лицето на Тейлър бе като камък зад тъмните очила. И той беше побеснял. Мамка му! Все още не можех да свикна да го виждам в облекло, различно от костюм и вратовръзка. По къси гащи и черна тениска изглеждаше някак особено.

Крисчън ме поведе към хотела, през лобито и навън към улицата. Не обели нито дума. Беше в ужасно настроение, замислен, а «а всичко това бях виновна само аз. Тейлър и двамата охранители ни следваха като сенки.

- Къде отиваме? - попитах много предпазливо и го погледнах.

- Към яхтата - каза той, без дори да ме погледне.

Нямах представа колко е часът. Някъде към пет или шест.

Стигнахме до пристанището и Крисчън ме поведе към джета, който заедно с моторната лодка вървеше в комплект с яхтата. I юдадох раницата си на Тейлър и го погледнах притеснено. Но и неговото изражение беше безизразно като на Крисчън. Изчервих се, като си представих, че ме е гледал гола на плажа.