Петдесет нюанса освободени

Изведнъж в коридора настана ужасна суматоха и разбрах, че Крисчън е дошъл. Секунди след това той нахлу в стаята и преди да затвори Вратата успях да уловя погледа на Тейлър, който остана отвън. Устните му бяха свити в тънка черта и не отвърна на леко кривата ми усмивка. „Господи, дори той ми е ядосан!“

Пламналите очи на Крисчън заковаха на стола първо мен, после Лийла. Общото впечатление, което създаваше, беше това на тиха увереност, но аз знаех по-добре, а предполагам, и Лийла, какво донесе с влизането си. Зловещият студен блясък в очите му го издаваше. Ярост, бяс, колкото и да ги прикриваше. Сиво сако, разхлабена вратовръзка, разкопчано горно копче, едновременно официален и секси. Косата му беше много рошава, само можех да предположа колко пъти е прокарвал ръце през нея.

Лийла погледна нервно към масата, заби поглед в ръба и пак прокара пръст по него. Крисчън погледна мен, после нея и накрая Прескот.

- Ти - каза й с мек глас. - Уволнена си. Излизай. Веднага.

„О, не, това е толкова несправедливо!“

- Крисчън... - Понечих да стана.

Той вдигна показалеца си към мен.

- Недей. - Гласът му беше така зловещо тих и мек, че веднага се отказах от намерението си да ставам и да се обаждам и се залепих за стола. Прескот наведе глава и с бърза крачка излезе.

Крисчън затвори вратата след нея и тръгна към масата. „Мамка му! Мамка му! Мамка му!“ И за всичко бях виновна аз. Крисчън застана срещу Лийла, опря длани върху масата и се наведе напред.

- Чий го търсиш тук? - изръмжа.

- Крисчън! - опитах се да възразя. Той не ми обърна никакво внимание.

- Е, чакам отговор! - продължи да ръмжи срещу нея.

Лийла го погледна плахо през дългите си мигли, очите й бяха

широко отворени, лицето й сиво като пепел. Руменината по бузите й бе изчезнала.

- Исках да те видя, а ти не искаше да говориш с мен - прошепна тя.

- И дойде да тормозиш жена ми? - Гласът му беше толкова тих, че едва чувах какво казва.

Лийла заби поглед в масата.

Той се изправи и каза:

- Лийла, ако още веднъж се доближиш до жена ми, ще прекъсна цялата си финансова помощ. Лекари, училища, застраховки - всичко! Край! Изчезва! Разбираш ли?

- Крисчън - опитах пак, но той ме накара да млъкна само с поглед. Защо беше така неразумен? Каква логика само! Изпитах болезнено състрадание към горкото момиче.

- Да - каза тя много тихо.

- Какво прави Сузана на рецепцията?

- Просто дойде с мен.

Той прокара ръка през косата си и я изгледа зловещо.

- Крисчън, моля те - започнах да го умолявам. - Лийла дойде просто да се извини. И да ти благодари. Това е всичко.

Той не ми обърна никакво внимание. Цялата му злост и ярост беше съсредоточена върху Лийла.

- При Сузана ли живееше, докато беше болна?

-Да.

- Тя знае ли какви ги вършиш, докато живееш в квартирата й?

- Не, тя беше на почивка.

Той прокара палец по долната си устна.

- Защо искаш да ме видиш? Знаеш много добре, че всички твои питания трябва да минават през Флин. Имаш ли нужда от нещо? - Гласът му беше омекнал. Съвсем мъничко.

Лийла пак прокара пръст по масата.

„Престани да я тормозиш, Крисчън!“

- Трябваше да знам. - И за първи път го погледна в очите.

- Какво да знаеш? - излая той.

- Дали си добре.

- Дали съм добре? - попита той със зейнала от учудване и раздразнение уста.

-Да.

- Добре съм. Ето, отговорих ти. Сега Тейлър ще те закара до Сий Так, за да се прибереш, и ако направиш и една-единствена крачка от Мисисипи на север, всичко заминава на секундата. Разбрано?

„Еба си... Крисчън! - Гледах го и не можех да повярвам. - Какъв му е проблемът? Той не може да я ограничи в едната част на континента“.

- Да, разбирам - каза тихо Лийла.

- Добре. - Тонът му поомекна.

- Може да не е удобно за нея да лети точно сега. Има да си свърши работа тук - възразих в нейна защита.

Крисчън ме погледна и ме предупреди с леден глас:

- Анастейжа, това не те засяга.

„Разбира се, че ме засяга! Тя е в моя офис!“ Имаше нещо, което или не разбирах, или не знаех. Той просто не говореше разум-но. Това беше абсурд.

„Петдесет нюанса“ - изсъска подсъзнанието ми.

- Лийла дойде да види мен - казах ядно.

Тя обърна лице към мен, очите й бяха огромни.

- Бях получила инструкции, госпожо Грей. И не спазих изискванията. - Погледна ш притеснено и после очите й се върнаха на мен.

- Този Крисчън Грей познавам аз - каза тъжно и замислено.

Усетих как целият въздух се изпарява от дробовете ми, не можех да дишам. И той е бил такъв към нея през цялото време? Така ли се държеше с мен в началото. Не, не помнех нищо такова. Тя ми се усмихна меланхолично, събрала цялата самота на света в тази усмивка, и стана.

- Може ли да остана до утре? Полетът ми е на обяд - попита тихо.

- Ще пратя някой да те вземе в десет и да те закара на летището - отсече Крисчън.

- Благодаря.

- При Сузана ли си?

-Да.

- Добре.

Гледах го и не можех да повярвам. „Как може да й нарежда така? И откъде знае къде живее Сузана?“

- Довиждане, госпожо Грей. Благодаря ви, че ме приехте.

Станах и й подадох ръка. Тя я пое с благодарност.

- Довиждане. И късмет - казах, защото не знаех как по протокол се казва довиждане на бившите подчинени на съпруга ти.

Тя кимна, обърна се към него и каза: