Читаем Петдесет нюанса освободени полностью

Петдесет нюанса освободени

- Контрол, Ана, трябва да се научиш да се контролираш! - И езикът му продължи еротичната инквизиция.

„О, така хубаво го прави!“ Не можех да издържа, бях напълно безпомощна и се опитвах, наистина се опитвах, но тялото ми гръмна под вещия му език, а той не спираше, езикът му събра и последната капка удоволствие, изтекла от мен.

- О, Ана - каза леко разочаровано, но и някак триумфално, а в същото време се опитваше и да ми се скара. Обърна ме по корем и аз с треперещи ръце се надигнах на ръце.

И тогава той ме удари силно. Извиках.

- Контрол! - скара се той, хвана бедрата ми и влезе рязко в мен. Извиках. Плътта ми все още трепереше, оргазмът едва бе започнал да отшумява. Той застина дълбоко в мен, наведе се напред и освободи белезниците една по една. Обгърна ме с ръце и ме сложи в скута си обърната с гръб към него. Ръката му се плъзна по брадичката и шията ми. Бях изцяло отдадена на чувството за пълнота в мен.

- Движи се! - заповяда.

Изстенах и започнах да се спускам и излизам и пак да се спускам по пениса му.

- По-бързо - прошепна той.

И аз се движех все по-бързо. Той хвана главата ми и я изви назад. Зъбите му се впиха леко във врата ми. Другата му ръка се плъзгаше бавно по тялото ми от ханша през устните между краката ми, към клитора. Беше толкова чувствителен от огромното внимание, на което се беше радвал допреди минути.

- Да, Ана! - каза дрезгаво в ухото ми Крисчън. - Моя си, само моя! Само ти!

- Да - казах задъхано и тялото ми започна да се сковава и да сбира екстаза отново, мускулите ми се стягаха около пениса му, държаха го, обвиваха го топло и нежно, така интимно.

- Искам да свършиш. Сега. Заради мен - каза той настоятелно.

И аз не закъснях, тялото ми просто се подчини на желанието

му. Той ме държеше закована, докато оргазмът раздираше сетива и клетки. Извиках името му.

- О, Ана, обичам те - изстена той и ме последва.

Целуна рамото ми и събра косата от лицето ми.

- Това влизаше ли в списъка, госпожо Грей?

Лежах на леглото в полусъзнание, по корем, на нашето легло. Крисчън галеше дупето ми. Беше се опрял на лакът до мен.

- Мхм.

- Това „да“ ли означава?

- Мхм. - Усмихнах се.

Той се засмя и ме целуна отново. Бавно и мързеливо се обърнах към него.

- Е? - попита той.

- Да - в списъка е, но списъкът е дълъг.

Лицето му грейна и той ме целуна отново.

- Добре. Ще вечеряме ли? - Очите му грееха от любов. Беше в прекрасно, шеговито настроение.

Кимнах. Бях адски гладна. Погалих косъмчетата по гърдите му.

- Искам да ми кажеш нещо - прошепнах.

- Какво?

- Но ми обещай да не се ядосваш.

- Кажи, Ана.

- Кажи ми, че ти пука.

Цялото му изражение се смени. Нито следа от доброто настроение и хумора.

- Искам да признаеш, че ти пука. Защото този Крисчън, когото познавам и обичам... на него би му пукало.

Той не помръдна, очите му не се отделяха от моите и видях вътрешната му борба, все едно ставаше дума за Соломоновото решение. Отвори уста да каже нещо, после се отказа. През лицето му като светкавица мина... болка... може би.

„Кажи го!“ - молех го наум.

- Да, да, пука ми, загрижен съм! Доволна ли си сега? - Гласът му беше като шепот.

„Слава богу!“

- Да, щастлива съм! Много!

Той обаче не се усмихваше.

- Не мога да повярвам, че говоря с теб, тук, в нашето легло за... Сложих пръст на устните му.

- Не, за нищо не говорим. Хайде да ядем. Гладна съм.

Той въздъхна, поклати глава и каза:

- Вие ме омагьосвате и озадачавате, госпожо Грей.

- Това е добре. - Целунах го.

Подател: Анастейжа Грей

Относно: Срещата по запълване на списъка Дата: 9 септември 2011, 09:33 До: Крисчън Грей

Това беше върхът или може би над него :й А х

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: Кажи ми нещо ново Дата: 9 септември 2011, 09:42 До: Анастейжа Грей

Не спираш да го повтаряш от три дни.

Последно? На върха или над него?

Или... да пробваме нещо друго?

Крисчън Грей Запален по тази игра.

Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Седях ухилена пред монитора. Последните няколко вечери бяха много... забавни. Всичко беше спокойно. Лийла беше забравена. Не бях събрала куража да го питам дали картините й още висят из апартамента, а и честно казано, не ми пукаше. Телефонът ми звънна и отговорих веднага: очаквах да е Крисчън.

-Ана?

-Да?

- Ана, мила, бащата на Хосе съм.

- Господин Родригес! Здравейте! - Мозъкът ми завря. Защо ми се обаждаше бащата на Хосе?

- Миличка, съжалявам, че те притеснявам на работа. Става дума за Рей. - Гласът му беше колеблив.

- Какво има? Какво се е случило? - Сърцето ми беше в гърлото.

- Рей претърпя злополука.

„О, татко!“

- В болницата е. Ела бързо.