Петдесет нюанса освободени

- Знаеш ли - започнах да обяснявам бавно, - в един момент аз правя нещо, което не ти харесва, и после ти измисляш някакъв начин да ми го върнеш или да се сдобрим, не знам кое от двете, защото обикновено сексът след това е или умопомрачителен, или жесток и винаги перверзен. - Свих рамене уморено. Всичко това беше така объркано и така изтощително.

- Умопомрачителен? - попита той.

- В повечето случаи - да.

- Умопомрачителен значи? - попита той, а очите му вече блещукаха весело, с любопитство и голяма доза сласт. Разбрах, че се опитва да смени темата.

По дяволите! Не исках да обсъждаме това в съвещателната зала на СИП. Моето подсъзнание разглеждаше с отвращение изпилените си лакирани нокти и ме попита: „Защо повдигна въпроса тогава?“

- Знаеш. - Изчервих се, ядосана и на него, и на себе си.

- Мога само да гадая - прошепна той.

„Как се смениха ролите! Аз го нападам, критикувам го, обяснявам му, а той ме притиска като диво животно в ъгъла“.

- Крисчън, аз...

- Обичам да задоволявам желанията ти. - Той прокара нежно палеца си по долната ми устна.

- Така е - признах, а гласът ми странно защо премина в шепот.

- Знам - каза той меко, наведе се към мен и прошепна в ухото ми: - Това знам, това умея най-добре.

О, как хубаво миришеше! Изправи се и ме погледна с усмивка, а лицето му ми казваше: „Моя си“.

Свих устни, борех се със себе си, не исках да ми личи колко силно ми е повлиял допирът му. Толкова изкусно умееше да ме разсее от нещо болезнено или от нещо, което не искаше да обсъжда. „И ти му позволяваш!“ - излая подсъзнанието ми, вдигнала глава от „Джейн Еър“.

- Кое беше умопомрачителното, Анастейжа? - попита той с дяволито пламъче в очите.

- Списък ли искаш да ти направя?

- Има списък, така ли? - каза той, приятно изненадан.

„Ох, този мъж може да те доведе до лудост!“

- Е, белезниците... - капитулирах и за миг се върнах на яхтата, на сватбеното пътешествие.

Той хвана ръката ми и прокара палец по китката ми, там, където пулсът се усеща най-добре.

- Не искам да оставям следи по тялото ти.

Устните му се извиха в бавна сластна усмивка.

- Хайде вкъщи. - Каза го така примамливо...

- Имам работа.

- Вкъщи! - каза той по-настоятелно.

Гледахме се, димящо сивите му очи бяха забити в удивените ми сини, никой не отместваше поглед, никой не искаше да_: отстъпи. Търсех в очите му някакъв отговор. Как можеше да се държи като откачен, като обезумял и в същото време да е толкова привлекателен и прелъстителен? Очите му ставаха все по-тъмни. Намерението му беше повече от видно. Той бавно погали бузата ми.

- Можем да останем и тук - каза тихо, с дрезгав глас.

„О, не, не, не... Не в офиса!“

- Крисчън, не искам да правим секс в офиса. А и твоята метреса беше допреди малко в тази стая.

- Никога не ми е била метреса! - изръмжа той и устните му се свиха в тънка черта.

- Това е просто израз, Крисчън.

Той се намръщи. Съблазнителния любовник вече го нямаше. Гледаше ме удивено.

- Не премисляй нещата, Ана. Тя е минало - каза и махна като да се отърве от досадна муха.

Въздъхнах. Може би беше прав. Исках само да си признае, че го е грижа за нея. И изведнъж сърцето ми потъна в ледена вода. О, не! Ето защо е било толкова важно за мен. Ами ако аз направех нещо непростимо? Ако аз не изпълнех някое от изискванията му, ако направех нещо не по правилата... И аз ли щях да съм история? Ако можеше така лесно да загърби човек, за който му пука, за когото е бил разтревожен и за когото се е грижил... дали щеше да се обърне така и срещу мен? Дъхът ми спря. Сетих се за съня си: огледалата, кънтящите му по мраморния под стъпки, отдалечаващият се от мен силует, чувството на студена самота сред целия разкош около мен.

- Не... - Думата излезе някак неусетно от устата ми, прокънтя като стъпките му, със същия нашепнат ужас.

- Да - каза той, хвана брадичката ми и ме целуна нежно по устните.

- О, Крисчън, така ме плашиш понякога! - Прокарах пръсти през косата му и наведох лицето му към моето, за да го целуна. Той застина за секунда, уви ръка около кръста ми и попита:

- Защо?

- Ако за теб е така лесно да обърнеш гръб на някой...

- И си помислила, че мога да ти обърна гръб? Ана, как по дяволите можеш да си помислиш такова нещо? С какво съм го предизвикал?

- Няма нищо. Целуни ме и ме заведи вкъщи - помолих го, а той се наведе, целуна ме и се изгубих...

- Моля те - стенех, а той леко подухна между устните ми, върху клитора, и каза:

- Всяко нещо с времето си.

Дърпах белезниците и стенех, опитвах се да протестирам срещу сластното изтезание. Бях закована в кожени белезници, двата ми лакътя закопчани за коленете. Главата му - между краката ми. Езикът му се въртеше безмилостно и не спираше. Отворих невиждащи очи. Таванът на спалнята бе окъпан в меките цветове на късния следобед. Езикът му беше намерил центъра на вселената ми. Исках да изправя краката си и отчаяно се мъчех да намеря косата му, и пак го оскубах в опит да контролирам приближаващия край на сюблимното удоволствие.

- Не, не искам да свършваш - каза той предупредително. Усещах мекия му дъх върху топлата си овлажнена кожа. - Ще те пляскам, ако свършиш!

Изстенах.