Петдесет нюанса освободени

Този път не бяхме сами в асансьора. Крисчън изглеждаше меко казано апетитно с бялата си ленена риза и черни джинси, със сако, но без вратовръзка. Двете жени, които пътуваха с нас, го гледаха алчно, а на мен хвърлиха по един презрителен поглед. „Да, скъпи дами, той е мой!“ Той ме притисна към себе си и така пътувахме в тишина до мецанина.

Имаше много хора, всички напудрени за вечерта, седяха, приказваха, смееха се, пиеха. Събота вечер. И тепърва започваше. Бях така благодарна, че се вписвам в атмосферата. Роклята прилепваше много добре, като мъжка прегръдка около извивките на ханша ми. Трябва да призная, че с тази рокля се чувствах... красива. И знаех, че Крисчън я харесва.

Бях останала с впечатлението, че ще вечеряме сами, в отделната зала, там където обсъждахме договора. Но минахме покрай нея и той ме поведе към другия край и отвори друга врата.

- Изненада!

Господи! Кейт, Елиът, Мия, Итън, Карик и Грейс, господин Родригес и Хосе, мама и Боб - всички бяха станали с чаши в ръка. Стоях като гръмната, никакъв шанс да обеля дума. Как? Кога? Бавно се обърнах към Крисчън. Той стисна ръката ми. Мама се приближи и ме стисна в прегръдката си. „О, мамо!“

- Прекрасна си, детето ми. Честит рожден ден!

- Мамо! - проплаках и я прегърнах. „О, мамо!“ Сълзите ми закапаха. „Какво като ме гледат всички!“ Зарових лице в шията й.

- Не плачи, слънце. Рей ще се оправи. Той има много силен организъм и още по-силен дух. Не плачи! Не и на рождения си ден. - Гласът й трепна, но тя успя да запази самообладание и изтри сълзите ми с пръсти.

- Помислих, че си ме забравила.

- О, Ана! Как може да помислиш такова нещо! Седемнайсет часа раждане не се забравят лесно.

Засмях се през сълзи.

- Избърши сълзите, слънце. Толкова много хора са дошли, за да празнуват с теб!

Подсмръкнах. Чувствах се ужасно неловко, че всички тези хора са пътували толкова дълго, за да са с мен.

- Как дойдохте? Кога?

- Съпругът ти ни изпрати самолета си, мила. - Усмихна се и разбрах, че е била силно впечатлена.

- Благодаря ти, че дойде, мамо! - Засмях се, а тя избърса пак очите ми и ми издуха носа.

Колко типично за майките!

- Мамо! - скарах й се.

- Ето, така е по-добре. Честит рожден ден! - И мина встрани да отстъпи място на следващия в оформилата се зад нея опашка.

- Ана, той вече е доста по-добре. Доктор Сладър е един от най-добрите специалисти в страната. Честит рожден ден, ангелче! - Грейс ме прегърна.

- Ана, поплачи си колкото ти се иска! Това се е твоето парти!

- Хосе също ме прегърна.

- Честит рожден ден, мило момиче! - Карик хвана лицето ми в ръце и се усмихна широко.

- К’во става маце? Старчето ти ще се оправи! - Прегърна ме и Елиът. - Честит рожден ден!

Крисчън ме хвана за ръка и ме издърпа от преградката му.

- Хайде, стига си опипвал жена ми. Върви да опипваш годеницата си.

Елиът му се ухили и намигна на Кейт.

Сервитьорът, когото не бях забелязала досега, подаде на мен и на Крисчън чаши с розово шампанско.

- Този ден щеше да е различен, ако Рей бе тук, сред нас, но той не е далеч - почна Крисчън. - Оправя се бързо и, Ана, знам, че това, което той би искал от теб, е да се забавляваш. Пия за всички вас, които дойдохте да споделите с нас рождения ден на моята прекрасна съпруга. Първият от многото й рождени дни, които ще посрещнем заедно. Честит рожден ден, моя любов!

А аз пак започнах битка с проклетите сълзи, които просто не искаха да се разкарат.

Наблюдавах оживените разговори на масата. Беше ми някак странно. Бях сред най-любимите си хора, семейството ми, а в същото време мислех как мъжът, когото смятах за мой истински баща, лежи на поддържащо дишане в студената бездушна болница. Не следях какво точно става, но им бях благодарна, че са с мен. Гледах как Крисчън и Елиът се шегуват, гледах Хосе, винаги готов да се включи с нещо умно и забавно, Мия с нейните вечни вълнения и ентусиазма, с който се хранеше, Итън, който я гледаше срамежливо. Зачудих се дали я харесва, но беше трудно да се разбере. Господин Родригес изглеждаше отпочинал и много по-добре. Хосе се грижеше за него. Режеше храната му, доливаше чашата му: със сигурност и той бе почувствал какво е родителят ти да е на косъм от смъртта. И беше започнал истински да цени факта, че баща му е до него, жив и здрав. Бях сигурна в това.

Погледнах мама - чаровна, умна, топла, с чувство за хумор. „Толкова я обичам! Да не забравя да й го кажа. Животът е толкова безценен! Научих го вече“.

- Добре ли си? - попита Кейт, нетипично за нея меко и нежно.

- Да. Благодаря, че дойде.

- Мислиш ли, че господин Паричко щеше да успее да ме държи далеч от теб днес? Возихме се в хеликоптера.

- Сериозно?

- Да. Всички дойдохме с него. И като си помислиш, че Крисчън може да управлява това нещо!

Кимнах.

- Много възбуждащо!

- Да, май е така.

- Тук ли ще останете тази вечер? - попитах.

- Да, всички оставаме. А ти нищо не разбра, така ли?

Поклатих отрицателно глава.

- Голям хитрец е, нали?

Кимнах.

- Какво ти купи за рождения ден?

- Това. - Показах гривната.

- О, много е сладка.

-Да.

- Лондон, Париж... сладолед?

- Не питай

- Не питам. Знам.

Изчервих се.

- О, да, и още нещо... Едно ауди К8.