Петдесет нюанса освободени

Отворих вестника на спортната страница и започнах де Ч®Тй на глас репортажа за мача между „Солт Лейк“ и „Саундъре", „Саундърс“ бяха загубили. Кейн Келър вкарал победния ГШ1 '«и „Солт Лейк“. Стисках здраво ръката на Рей и прочетох ЦЯЛЙТЙ статия.

- Краен резултат: „Саундърс „Реал Солт Лейк" - едмп на две.

- Ани, загубили сме! Не! - Ръката на Рей стисна моята.

„Татко!“

19.

Сълзите текнаха по лицето ми.

- Не плачи, Ани. - Гласът му беше прегракнал. - Какво стйнй?

Хванах ръката му с две ръце и я притиснах към лицето си,

- Катастрофирали сте. Сега си в болницата в Портланд,

Рей се намръщи, но не мисля, че се почувства неудобно ш неочаквания изблик на чувства от моя страна. Той просто не ном неше катастрофата.

- Искаш ли вода? - попитах, макар че не бях сигурни дили може да му дам. Той кимна със същото крайно озадачено И’<рйЖР ние. Сърцето ми щеше да се пръсне от любов и щастие. Стимич, наведох се към него и го целунах по челото.

- Обичам те, татко. Радвам се, че се свести.

Той отвърна някак сконфузено:

- И аз, Ани. Дай ми вода.

Хукнах да търся медицинската сестра.

- Татко се събуди! - Бях толкова щастлива.

Сестра Кели ми се усмихна.

- Пусни съобщение на пейджъра на Сладър - каза на колежки та си и бързо излезе иззад бюрото.

- Иска вода.

- Ще му донеса.

Побягнах обратно към татко. Все едно някой беше свалил тонове товар от гърдите ми. Когато влязох при него, очите му бяха затворени и ме обзе ужас, че пак е изпаднал в кома.

- Татко?

- Да? - каза той и отвори очи. Сестра Кели влезе с гарафа вода, бучки лед и чаша.

- Здравейте, господин Стийл. Аз съм Кели, вашата медицинска сестра. Дъщеря ви ми каза, че сте жаден.

Крисчън седеше в чакалнята и гледаше с празен поглед в лаптопа. Щом отворих вратата, вдигна поглед към мен.

- Свести се! - съобщих тържествено.

Той се усмихна и изведнъж цялото му лице се промени. Напрежението около очите му изчезна. Не бях забелязала изобщо. Такъв ли е бил през цялото време? Толкова напрегнат? Той бутна лаптопа настрани, стана и ме прегърна.

- Как е?

- Говори, жаден е, объркан е. Не си спомня катастрофата.

- Това е обяснимо. Сега вече искам да го преместим в Сиатъл. Можем да се приберем у дома и майка ми да го поеме.

- Не съм сигурна, че състоянието му позволява.

- Ще говоря с доктор Сладър. Нека чуем нейното мнение.

- Не ти се стои далеч от къщи?

-Да.

- Добре.

- Усмивката не слиза от лицето ти! - каза Крисчън, докато спирахме пред „Хийтман“.

- Щастлива съм. И изпитвам страхотно облекчение.

- И аз - усмихна се той.

Падаше здрач. Вечерта се очертаваше хладна. Потръпнах. Момчето, което взе ключовете, огледа новата ми колата с копнеж. И с право. Крисчън ме прегърна и попита:

- Ще празнуваме ли?

- Да празнуваме?

- Възстановяването на баща ти.

- О, да! Разбира се! - Засмях се.

- Колко ми липсваше този звук! - Той целуна косата ми.

- Не може ли да се нахраним в стаята? Да си останем горе,

- Разбира се. Хайде.

И ме поведе към асансьора.

- Това беше върхът! - казах доволно и бутнах празната ЧИНИИ настрани. За първи път от векове си бях изяла всичко, и то с апвТИТ.

Изкъпана, освежена, облечена само с тениската на КрисчЪМ И по бикини отидох във всекидневната. Той беше включил айпвйй* Дидо чуруликаше нещо за развени бели знамена.

Крисчън, косата му още мокра, беше само по черна тенИСК* И джинси.

- За първи път да се нахраниш добре, откакто сме дошли Туи

- Бях гладна.

Той се облегна във фотьойла с доволна усмивка, отпи от МИ1Ш то си и попита тихо:

- Какво ти се прави сега?

- А на теб какво ти се прави?

- Това, което винаги искам да правя - отвърна той развеселено

- И то е?

- Госпожо Грей, не е нужно да се правите на толкова срямеж лива.

Пресегнах се през масата, хванах ръката му, обърнах длан I« му и прокарах пръст по нея.

- Искам да ме докосваш с това. - И прокарах пръст по ноки залеца му.

- Само с това ли? - Размърда се в стола. В очите му лумни черен пламък.

- Може би и с това. - Погалих средния му пръст. - И с тома, Нокътят ми мина по безименния. - Да, определено с това. -11р г. стът ми спря на халката му. - Много е секси.

- Така ли стана?

- Така. Това показва, че този мъж е мой. - И погалих малки и мазол върху дланта му, точно под безименния пръст. Той се ниис де и хвана брадичката ми в дланта си.

- Госпожо Грей, нима се опитвате да ме прелъстите?

- Надявам се да успея.

- Анастейжа, няма нищо по-лесно от това! Ела тук. - Г 'лисI* I му беше паднал. Той стисна ръката ми и ме сложи в скута си.

- Обичам да имам пряк достъп до теб. - Ръката му се плъзна от бедрото ми към дупето, а с другата ръка хвана врата ми, закова ме да не мърдам и ме целуна.

Вкус на бяло вино, ябълков пай и Крисчън! Зарових ръце в косата му, притисках го към себе си, а езиците ни се вплитаха един в друг, галеха се, движеха се бавно, както се навлиза в непозната територия, преоткриваха се. Усещах как кръвта ми започва да завира и да подпалва всичко по пътя си из вените ми. Устните ни се разделиха и се погледнахме останали без дъх.

- Хайде в леглото! - Устните му говореха в моите.

- Леглото?

Той ме изгледа, дръпна косата ми така, че да го погледна в очите, и попита: