Петдесет нюанса освободени

Кейт направо си изплю виното, за да не се задави. То потече по брадичката й и двете се засмяхме с глас.

- Кучият му син! Ама наистина е страхотен! - възкликна Кейт.

Донесоха ми огромна изящно изработена шоколадова торта с двайсет и две свещички. Всички запяха Честит рожден ден!“ Грейс гледаше как Крисчън пее с всички и очите й грейнаха с любов. Изпрати ми въздушна целувка.

- Пожелай си нещо - прошепна Крисчън в ухото ми. Духнах всички свещички наведнъж, без да спирам да си пожелавам наум татко да се оправи. „Татко, моля те, бъди с мен жив и здрав! Толкова те обичам!“

Към полунощ Хосе и господин Родригес решиха да тръгват.

- Много ви благодаря, че дойдохте! - казах на Хосе и го прегърнах.

- Не бих пропуснал такова събитие. Радвам се за Рей.

- С баща ти и с Рей трябва да дойдете в Аспен. Ще идете на риба с Крисчън.

- Ей, това е страхотно! - Той се засмя и отиде да вземе палтото на баща си, а аз клекнах да му кажа довиждане.

- Знаеш ли, Ана, по едно време мислех, че ти и Хосе... - Черните му очи ме гледаха напрегнато, но с обич.

„О, не! Не това!“

- Аз много обичам сина ви, господин Родригес, той ми е като брат.

- От теб щеше да излезе прекрасна снаха. И ти си прекрасна снаха за господин и госпожа Грей - каза той замислено, а аз се изчервих.

- Надявам се да ме приемете като близък приятел.

- Разбира се. Съпругът ти е добър човек. Направила си правилния избор, Ана.

- И аз така мисля - прошепнах и го прегърнах. - Много го обичам.

- Бъди добра с него, Ана.

- Ще бъда. Обещавам.

Крисчън затвори вратата на апартамента и с облекчение се облегна на нея.

- Най-сетне сами! - каза и ме изгледа продължително.

Застанах пред него и прокарах пръсти по реверите на сакото му.

- Благодаря ти за прекрасния рожден ден. Ти наистина си най-щедрият, най-милият, най-предвидливият и най-умен съпруг.

- Удоволствието е изцяло мое.

- Да... твоето удоволствие. Да направим нещо за него - прошепнах. Хванах реверите, дръпнах го към себе си и го целунах.

На другата сутрин всички закусихме заедно, а аз отворих подаръците. После се сбогувахме с всички, които се прибираха в Сиатъл с Чарли Танго. Само мама и Боб щяха да тръгнат за летището малко по-късно. Аз, мама и Крисчън тръгнахме към болницата. Тейлър ни закара с колата на Крисчън, защото нямаше да се съберем в моята. Боб реши да остане и аз тайничко се зарадвах. Щеше да е наистина странно, а съм сигурна, че и Рей нямаше да иска съпругът на бившата му жена да го види в това състояние.

Рей лежеше все така неподвижен. Само брадата му беше пораснала. Мама изпадна в шок и се разплака.

- О, Рей! - Стисна ръката му и го погали по лицето. Беше толкова трогателно да видя любовта й към бившия й съпруг. Намерих кърпички в чантата си. Тя седеше стиснала неговата ръка, а аз - нейната.

- Ана, имаше време, когато този мъж беше центърът на вселената ми, слънцето изгряваше и залязваше с него. Аз винаги ще го обичам. Той се грижеше за теб и те обича.

- Мамо, недей! - изхлипах, а тя ме погали по бузата и прибра палавото кичурче зад ухото ми.

- Знаеш, че винаги ще обичам Рей! Ние просто се... отдалечихме един от друг. - Въздъхна. - И не можех да продължа да живея с него. - Погледна си пръстите и аз се зачудих дали мисли за Стив, Съпруг номер три, за когото не говорехме никога.

- Знам, че го обичащ - прошепнах и обърсах сълзите си. -Днес ще го извадят от комата.

- Това е добре. Сигурна съм, че ще се оправи. Той е такъв инат! Приличаш на него.

- Да не сте си говорили с Крисчън за това?

- А той мисли ли, че си инат?

- Май да.

- Ще му кажа, че е семейна черта. Изглеждате толкова щастливи.

- Та ние сме щастливи. Или поне натам вървим. Обичам го и той е центърът на моята вселена, мамо. Слънцето изгрява и залязва с него.

- За всички е ясно, че той те боготвори.

- И аз го боготворя.

- Не забравяй да му го казваш. Мъжете се нуждаят от словесни уверения. Точно колкото се нуждаем и ние.

Настоях да отидем с мама и Боб до летището. Тейлър караше аудито К8 зад нас, а Крисчън - аудито 811У. Така ми се искаше да бяха останали още мъничко, но трябваше да се върнат в Савана.

- Боб, грижи се за нея, моля те - прошепнах в ухото му, когато ме прегърна.

- Разбира се, Ана. Винаги!

Обърнах се към мама

- Довиждане, мамо. Благодаря, че дойдохте! - Гласът ми беше задавен от сълзите. - Толкова те обичам!

- Милото ми момиче! И аз те обичам. Рей ще се оправи. Не му е време да се предава сега. Сто на сто има някой мач на „Мари-нърс“, който не бива да пропусне.

Засмях се. Права беше. Реших тази вечер да му прочета спортните страници от неделния вестник.

Гледах ги как се качват в самолета на „Грей Ентърпрайзис“. Тя ми махна със сълзи в очите и изчезна. Крисчън уви ръка около кръста ми.

- Да се връщаме, бебчо.

- Ти ще караш, нали?

- Разбира се.

Върнахме се в болницата привечер. Рей изглеждаше някак различно. Чак след секунди разбрах, че помпата и тръбичката ги няма. Дишаше си сам. Такова облекчение! Погалих брадясалото му лице и извадих кърпичка да забърша около устата му.

Крисчън тръгна да търси доктор Сладър или Кроу да ни кажат какво става, а аз си седнах на столчето до него като на пост.