Петдесет нюанса освободени

- Искаш ли да гледаме телевизия? - попитах.

- Тайничко се надявах да направим още един рунд - засмя се той. - И мъжът с петдесетте нюанса и вечно променливите настроения се върна при мен.

- Е, в такъв случай, мисля, че е мой ред да поема нещата в ръце.

Той ме изгледа удивено и преди да се усети го бутнах на леглото, обкрачих го и сложих ръце от двете страни на главата му.

- Е, госпожо Грей, сега, като ме хванахте натясно, какво възнамерявате да ме правите?

Наведох се и прошепнах в ухото му:

- Ще те чукам. С уста.

Той затвори очи, пое рязко дъх, а аз прокарах зъби по челюстта, към брадичката му.

Беше слънчево утро. Крисчън работеше на компютъра. Пишеше. Може би имейл.

- Добро утро - казах от вратата. Той се обърна и ми се усмихна.

- Госпожо Грей! Добро утро! - Разпери ръце, а аз се затичах, скочих в скута му и се свих там.

- Станал си рано.

- Имах работа. - Той се понамести под мен и веднага усетих, че нещо не е наред.

- Какво има?

- Мейл от детектив Кларк. Иска да говори с теб за Хайд.

- И за какво?

- Не знам. Писах му, че в момента си в Портланд и ще се наложи да изчака. Но той казва, че иска да говори с теб дори ако трябва да дойде тук.

- И идва?

- Да. - Изглеждаше крайно озадачен.

- И защо? Какво е толкова важно и спешно? Не може ли да изчака?

- Това се чудя и аз.

- Кога идва?

- Днес. Сега ще му отговоря на мейла.

- Нямам какво да крия. Но се чудя какво иска да пита.

- Е, ще разберем. И на мен ми е любопитно. - И пак се размърда. - Закуската ще е готова след мъничко. Нека закусим и да идем да видим татко ти.

- Можеш да си останеш, ако не ти се идва - казах. - Имаш работа.

- Искам да дойда с теб.

- Добре. - Усмихнах се, прегърнах го и го целунах.

Рей беше в много лошо настроение. И това беше добър знак. Сърбеше го цялото тяло, искаше се да се чеше, беше му неудобно

- и най-вече криво.

- Татко, това е сериозна катастрофа, ще трябва време. С Крисчън искаме да те откараме в Сиатъл.

- Как така ще се ангажирате с мен? Тук ми е добре. Мога и сам.

- Не ставай смешен. - Стиснах ръката му с любов и той благоволи да ми се усмихне.

- Имаш ли нужда от нещо?

- Умирам за един донът, Ани.

- Ще ти донеса два. Ще отидем до „Вуду“. - Исках да го поглезя.

-Супер!

- Искаш ли и кафе?

- Че как!

- Добре, ще донеса и кафе.

Крисчън беше в чакалнята и пак говореше по телефона. Май трябваше да си направи офис в Портланд. Странно. Беше сам, макар че всички останали легла в интензивното бяха заети. Дали не беше подгонил или изплашил останалите посетители? Затвори телефона и каза:

- Кларк ще дойде в четири следобед.

Акълът ми не го побираше. Какво ги беше прихванало? Какво му беше толкова спешното?

- Добре. Рей иска няколко донъта и кафе.

- На негово място и аз бих имал подобни желания. Кажи на Тейлър да иде.

- Не, аз ще ида.

- Вземи Тейлър с теб - каза той строго.

- Добре. - Врътнах очи и той се засмя.

- Сами сме. - Гласът му бе така съблазнително плътен. Разбира се. Нищо не му пречеше да ме напляска. И точно се канех да го предизвикам, когато младо момиче и момче влязоха в чакалнята. Тя плачеше тихичко.

Свих извинително рамене, той кимна, взе лаптопа, хвана ме за ръка и ме изведе.

- Имат нужда да останат сами, не бива да им пречим. Ние с теб ще се забавляваме после.

Тейлър чакаше търпеливо отвън.

- Хайде всички за донъти с кафе! - казах високо.

Точно в четири следобед на вратата се почука. Тейлър отвори и покани детектив Кларк, който пак беше в отвратително настроение. Защо винаги беше такъв? Може би лицето му, чертите му бяха такива. Кисели.

- Здравейте и благодаря, че ме приехте.

- Здравейте, детектив Кларк. - Крисчън се ръкува с него и го покани да седне, а аз се настаних на дивана, на който се бяхме забавлявали предната нощ. Изчервих се.

- Всъщност исках да говоря с госпожа Грей - натърти Кларк и погледна Тейлър и Крисчън. Тейлър стоеше до вратата. Крисчън го погледна и му кимна да излезе. После каза делово:

- Всичко, което искате да кажете на съпругата ми, може да кажете и пред мен.

Детектив Кларк се обърна към мен.

- Убедена ли сте, че искате съпругът ви да присъства на това?

- Разбира се. Нямам какво да крия. Нали само ще ме разпитвате? - Погледнах го изумено и сърдито.

- Да, госпожо.

- Искам съпругът ми да остане.

Крисчън седна до мен. Цялото му тяло излъчваше ужасяващо напрежение.

- Добре тогава - въздъхна Кларк, решил, че е излишно да ни убеждава. Прочисти гърлото си и продължи: - Госпожо Грей, господин Хайд твърди, че е бил подложен на сексуален тормоз от вас и че нееднократно сте се опитвали да го прелъстите.

Едва не избухнах в смях. Сложих ръка на бедрото на Крисчън, за да го спра, понеже усетих, че тръгва да става.

- Това е абсурдна лъжа! Нелепо и смехотворно! - Крисчън едва не се давеше в думите си.

Стиснах крака му, за да го накарам да млъкне.

- Това не отговаря на истината - казах спокойно. - Всъщност беше точно обратното. Той ми се предложи... ако мога да кажа така, по крайно агресивен начин, и беше уволнен.

Кларк сви устни в тънка черта и продължи: