Петдесет нюанса освободени

Той простена и се предаде. Устата му се залепи за моята, огъна устните ми. С една ръка придържаше главата ми, а другата тръгна по тялото ми, към кръста, той ме сложи да легна на гръб и се изтегна до мен, без да откъсва устни от моите.

После се отдръпна, изгледа ме и каза:

- Толкова сте красива, госпожо Грей.

Погалих милото му лице.

- Вие също, господин Грей. Тяло и душа.

Той се намуси. Пръстите ми погалиха бръчката между веждите му.

- Не се мръщи. За мен си красив. Дори когато си ядосан - прошепнах.

Той простена и устните му пак се впиха в моите. Бавно ме притисна към меката трева под одеялото.

- Липсваше ми - каза тихо и зъбите му минаха по челюстта ми.

- И ти ми липсваше! О, Крисчън! - Прокарах ръка през косата му, а пръстите на другата впих в рамото му.

Устните му тръгнаха по шията ми, целуваха нежно разбудената ми кожа, пръстите му следваха целувките и сръчно разкопчаваха копчетата. Разтвори блузата и нежно започна да целува гърдите ми. Доволен гърлен звук се откърти от гърдите му и този звук отекна като тътен през цялото ми тяло до най-дълбоките и закътани места.

- Тялото ти се променя - прошепна той. Палецът му заигра със зърното ми и то се втвърди болезнено, опряно в сутиена.

- И ми харесва такова - добави Крисчън.

Гледах как езикът му дразни нервните окончания по ръбчето на сутиена ми. После той захвана ръба му между зъбите си и го дръпна надолу, освободи гърдата ми и леко прокара нос по зърното ми, твърдо и издължено от допира му и от нежния хладен дъх на есенния бриз. Устните му се затвориха около него и той засмука силно и дълго.

Простенах и поех рязко дъх, ребрата ми се сгърчиха от болка.

- Ана! - Той ме погледна тревожно. - Ето, за това говоря. Никакво чувство за самосъхранение, никаква грижа и мисъл за собственото ти добро. Не искам да те наранявам!

- Не, не спирай! - заскимтях.

Той ме гледаше и се бореше със себе си.

-Умолявам те!

- Ето така! - каза той и ме премести да седна върху него. Полата ми се бе качила на кръста. Ръцете му галеха дантелата на чорапите ми.

- Така е по-добре, а и мога да се наслаждавам на гледката -каза тихо.