Петдесет нюанса освободени

На Теодор Реймънд Грей не му пукаше за суетнята наоколо. Плачът му беше стихнал, забравен, очите му бяха затворени и той вече спеше. Той беше най-красивото нещо, което бях виждала. Божествен! Заплаках.

- Благодаря ти, Ана! - прошепна Крисчън и очите му пак плувнаха в сълзи.

- Какво има? - Крисчън хвана брадичката ми и вдигна главата ми нагоре.

- Нищо, спомних си раждането на Тед.

Все едно го попарих с вряла вода. Той сложи ръце на корема ми.

- Не, няма да минавам през това отново. Директно цезарово сечение.

- Крисчън, аз...

- Не, Ана. По дяволите, едва не умря минали път. НЕ!

- Не е така. Не бях тръгнала да умирам.

- Не! - Тонът му не търпеше никакви възражения. Но когато ме погледна, очите му омекнаха. - Харесва ми Фийби. Хубаво име. - И потърка нос в моя.

- Фийби Грей?... И на мен ми харесва. - Усмихнах му се.

- Добре. Сега да приготвя подаръка на Тед. - Подаде ми ръка и слязохме на долния етаж. Беше развълнуван като дете. Цял ден бе чакал този миг.

- Дали ще му хареса? - Погледна ме тревожно.

- Разбира се, че ще му хареса. За няколко минути. Крисчън, той е само на две!

Току-що беше приключил със сглобяването на дървеното влакче. Беше го купил за рождения ден на Теди. Освен това беше поръчал на Барни да направи двата от трите двигателя да се движат със слънчева енергия. Като хелкоптерчето, което му бях подарила. И сега Крисчън нямаше търпение да дочака слънцето да се покаже, за да ги пробва. Тайничко предположих, че цялата дандания е най-вече защото Крисчън иска да си играе с влакчето. Коловозите и всички останали неща заемаха почти целия каменен под на верандата. На следващия ден щяхме да правим семейно парти за рождения ден на Тед. Щяха да дойдат Рей и Хосе и цялата фамилия Грей с най-новия си член - бебето на Кейт и Елиът. Ава беше само на два месеца. Очаквах с нетърпение да се видя с Кейт и да поклюкарстваме, а и да видя как й понася майчинството.

Погледнах навън. Слънцето потъваше бавно зад хоризонта. Всичко беше точно така, както ми бе обещал Крисчън. И отново изпитах същата тръпка на блаженство и забрава, както първия път, когато застанах тук. Дъхът ти спира! Неземна красота!

Крисчън застана до мен и ме прегърна.

- Красива гледка.

- Да. - И когато се обърнах към него, той всъщност гледаше мен. Целуна ме и каза:

- Гледката е божествена. Любимата ми гледка.

- Това значи да си у дома!

- Това означавате вие за мен, госпожо Грей. Обичам те, Ана!

- Обичам те, Крисчън! И винаги ще те обичам!

Първата Коледа на Петдесет