Петдесет нюанса освободени

Имам чо-рап. Той е червен и на него има картинка с един дядо с червена шапка и голям нос и голяма брада. Казва се Дядо Коледа. Той носи подаръци. Виждал съм снимки на този дядо, но никога не ми е носил никакви подаръци. Защото бях непослушен преди. Сега съм добър. А той носи само на добрите деца. Моята нова мама казва, че съм много, много, много добър. Моята нова мама обаче не знае, а аз никога не бива да й казвам колко съм лош. Не искам мама да знае, че съм лош.

И татко има чо-рап над камината. И Лелиът има. Лелиът може да чете буквите на чо-рапа си. На него пише Лелиът.

И на моя чо-рап има дума. Моята нова мама казва, че пише К-Р-И-С-Ч-Ъ-Н.

Тати сяда на леглото ми. Стискам одеялцето си. Имам голяма стая. Понякога стаята е тъмна и сънувам лоши сънища. За преди. Моята нова мама идва до леглото ми, когато имам лоши сънища. Ляга до мен, пее ми песнички и аз заспивам. Мирише на меко и ново и хубаво. Не като... не като... И лошите ми сънища си отиват, когато тя заспива до мен.

Дядо Коледа е дошъл. Той не знае, че съм лош, и ми е донесъл подаръци. Радвам се, че не знае моята тайна - че съм бил лош. Имам влак и хеликоптер и самолет и... хеликоптер и кола и... хеликоптер. Хеликоптерът може да лети. И е син. И лети около елхата. Лети над пианото и каца на бялото на пианото. Лети над мама и над тати и лети над Лелиът. А Лелиът си играе с лего. Моят хеликоптер лети из цялата къща, в хола, през трапезарията, после в кухнята. Лети към вратата на кабинета на тати и нагоре към моята стая, към стаята на Лелиът, към спалнята на мама и тати, лети из цялата къща, защото това е моята къща. Моята къща, в която живея.

Запознайте се с господин Петдесет нюанса

Понелелник,

9 май, 2011

- До утре - казах така, че да му напомня, че е време да се разкара.

Клод Бастил спря на прага на кабинета ми.

- Голф този уикенд, Грей? - попита нагло, но така или иначе арогантността му бе в кръвта. Знаеше, че ще ме смаже.

Думите му всъщност бяха сипали сол в раната. Въпреки героичните ми напъни в салона тази сутрин персоналният ми треньор ми беше сритал задника. Само Бастил можеше да ме победи и сега искаше да продължи да ръфа като озлобено кръвожадно куче. Никога не съм обичал голф. Но толкова много бизнес сделки се правят на голф, а и трябваше да призная, че покрай Бастил определено ставам по-добър.