Малката камбанка звънка. Клатя я. Звънка щастливо. Пак я клатя. Мама се усмихва. Голяма усмивка. Специална усмивка за
мен.
- Харесва ли ти камбанката, Крисчън?
Казвам „да“ с глава и пак клатя камбанката, и тя пак звъни весело.
- Имаш такава хубава усмивка, мило дете - казва мама и се пипа по очите. Пак ме гали по косата. - Обичам да те виждам усмихнат. - Ръката й се мести към рамото ми. Не! Дръпвам се назад и стискам одеялцето. Мама изглежда тъжна и после пак щастлива, и пак ме гали по косата.
- Ще закачим ли камбанката на елхата?
Главата ми казва „да“.
- Крисчън, трябва да ми казваш когато си гладен. Можеш да го направиш. Ще хванеш ръката ми, ще ме заведеш в кухнята и ще ми посочиш. - И ми показва пръста си. Нокътят й е бляскав и розов. И е хубав. Но не знам дали новата ми майка е ядосана, или не е. Изял съм си яденето. Макарони и сирене. Много вкусно.
- Не искам никога да си гладен, детето ми. Разбра ли ме? Сега искаш ли сладолед?
Главата ми казва „ДА!“ И мама се усмихва. Обичам усмивките й. Повече от макарони със сирене.
Елхата е красива. Седя до нея, гледам я и прегръщам одеялцето си. Лампичките са шарени. И у-кра-са-та е шарена. Харесвам синичките. Най-горе на елхата има звезда. Тати вдигна Лелиът на ръце и той сложи звездата. Лелиът харесва да слага звезди, но аз не
До елхата има пиано. Моята нова мама ми дава да пипам черното и бялото на пианото. Черно и бяло. Обичам как пее бялото. Черното не пее толкова хубаво. Но и то ми харесва. Затова пипам и бялото, и черното. Бяло, бяло, бяло, черно, черно, черно. Много ми харесва как пеят.
- Искаш ли да ти посвиря, Крисчън?
Моята нова мама сяда до пианото. Докосва бялото и черното и те пеят песен. Тя натиска и педалите. Понякога свири силно, понякога - тихо. И песента е весела.
И Лелиът обича мама да пее. Мама пее за едно грозно пате. И кряка като пате. Лелиът си прави носа на патешки, прави си ръцете на крила и маха с тях. Лелиът е смешен.
. Мама се смее и Лелиът се смее. И аз се смея.
- Харесва ли ти тази песен. Крисчън? - пита мама хем тъжно, хем весело.