Петдесет нюанса освободени

- Здрасти, Ана! Къде си? Добре ли си? - Разбуди се бързо.

- В Кан съм, в Южна Франция. Много съм добре.

- Южна Франция ли? В някой суперлуксозен хотел?

- Ами... не... Спим в морето.

- В морето?!

- На една голяма яхта - поясних и въздъхнах.

- Ясно. - Гласът му охладня. Не трябваше да му се обаждам. Нямах нужда от това точно сега.

- Хосе, трябва ми съвет.

- Искаш съвет от мен? - попита той смаяно. - Разбира се -продължи доста по-дружелюбно.

Разказах му за плана си.

След два часа Тейлър ми помагаше да се прехвърля от моторната лодка на стълбата на яхтата. Гастон се разправяше с джета. Крисчън не се виждаше никакъв и аз хукнах към каютата, за да опаковам подаръка му. Радвах се като дете.

- Доста се забави - сепна ме гласът му. Тъкмо лепях последното парче скоч.

Обърнах се. Той стоеше на вратата на каютата и ме наблюдаваше напрегнато. Дали ми се беше разминало заради джета? Или беше такъв заради пожара в офиса?

- Всичко под контрол ли е? - попитах.

- Кажи-речи. - По лицето му мина сянка на раздразнение.

- Купих някои неща - казах с надежда да вдигна настроението му и се молех да не ми е сърдит. Той се усмихна топло и разбрах, че всичко между нас е наред.

- Какво купи?

- Ето това. - Вдигнах крак, стъпих на леглото и му показах гривната на глезена си.

- Много е хубава - каза той, приближи се и пипна камбанките. Те зазвъняха нежно. Той прокара пръсти по червените следи и се намръщи.

- И това. - Показах кутията с надеждата да отвлека вниманието му.

- За мен? - попита той изненадано.

Кимнах срамежливо. Той взе кутията и я разклати. Усмихна се с онази негова хлапашка ослепителна усмивка, дръпна ме да седнем на леглото и ме целуна.

- Благодаря ти - каза щастливо и някак срамежливо.

- Но ти още не си го видял.

- Каквото и да е, знам че ще ми хареса. - Очите му грееха в моите. - Не получавам много подаръци.

- Много е трудно да се избере подарък за теб, защото си имаш всичко.

- Имам теб.

- Така е. - Усмихнах се. - Разбира се, че ме имаш.

Той разопакова подаръка и ме погледна озадачено.

- Никон?

- Знам, че си имаш фотоапарат, но този е за... ами... за портрети. Има и два обектива.

Той мигаше и не разбираше.

- Харесаха ти фотографиите на Флоранс Д’Ел. И помня какво ми каза в Лувъра, и разбира се... твоята колекция снимки. - Преглътнах и се опитах да не си спомням какво бях видяла.

Той спря да диша и очите му се разшириха. Започваше да разбира, така че продължих много бързо, преди да се откажа:

- Помислих си, че може би... би искал... да ме снимаш... така...

- Снимки? Да снимам теб? - Гледаше ме с увиснало чене, забравил за кутията в ръцете си.

Кимнах. Отчаяно се опитвах да преценя реакцията му. Най-накрая той погледна кутията, пръстите му минаха по снимката на фотоапарата върху нея. Гледаше я със страхопочитание.

„За какво си мисли?“ О, не, изобщо не очаквах такава реакция. Подсъзнанието ми ме гледаше все едно бях опитомено животно. Крисчън никога не реагираше според очакванията ми! Той ме погледна и очите му бяха пълни с... какво? С болка?

- Защо мислиш, че искам да го правя? - попита замислено.

„Не, не, не! Ти каза, че искаш да го направиш!“

- А не искаш ли? - попитах, без да обръщам внимание на подсъзнанието си, което с право мърмореше: „Че кой би искал еротични снимки точно с теб?“. Крисчън преглътна, прокара пръсти през косата си и изведнъж изглеждаше толкова объркан, така изгубен. После пое дълбоко дъх.

- За мен онези снимки бяха по-скоро застрахователна полица. Знам, че съм се държал с жените като с обекти. И то през целия си живот, преди да те срещна. - И спря неловко.

- И мислиш, че ако ми направиш такива снимки, ще се почувствам като обект? - Цялата кръв се източи от лицето ми, останах без въздух.

- Толкова съм объркан... - прошепна той и стисна очи. Когато ги отвори, зениците му бяха разширени, погледът тревожен и видях в него някакво сурово, първично чувство.

По дяволите! Аз ли бях виновна? Или дето го питах за майка му по-рано? Или пожарът?

- Защо говориш така? - попитах и паниката зазвъня в гърлото ми. Мислех, че е щастлив с мен. Мислех, че сме щастливи заедно. Мислех, че го правя щастлив. А дали беше така? Мислите се блъскаха в съзнанието ми. Не исках да го обърквам. Не беше виждал Флин от почти три седмици. Дали това беше причината? Дали да се обадя на Флин? И в този миг, в някакъв уникален пристъп на логично мислене, осъзнах. Пожарът, Чарли Танго, джетът... Той беше изплашен. Страхуваше се за мен - и когато бе видял червените следи по ръцете и краката ми... това го беше върнало назад. Цял ден не бе спрял да говори и да мисли за тях. И това, което го объркваше, беше, че се чувства ужасно при мисълта, че е причинил някому болка.

Той вдигна рамене и пак погледна китката ми, там където бе закопчал гривната следобед. Бинго!

- Крисчън, това наистина няма значение. - Вдигнах ръце и му показах избледняващите следи. - Ти ми даде ключова дума. По дяволите, Крисчън, вчера беше страхотно! Хареса ми! Престани да мислиш за това! Аз харесвам груб секс. Казвала съм ти го и преди. - Почервенях като рак, но се опитвах да туширам надигащата се паника.