Петдесет нюанса освободени

Той ме гледаше съсредоточено, а аз нямах грам идея какво му е на акъла. Може би осмисляше думите ми.

- Заради пожара ли е? Мислиш ли, че има някаква връзка с Чарли Танго? За това ли си притеснен? Моля те, Крисчън, говори с мен. Кажи ми.

Той седеше и ме гледаше безмълвно. Тишината увисна между нас. „Мама му стара! Няма да ми каже нищо, знаех си!“

- Не премисляй прекалено нещата, Крисчън! - скарах му се меко. Това бяха неговите думи, когато говорехме за оня шибан договор. Взех кутията от ръцете му. Той ме гледаше все едно съм някакво забавно, смешно извънземно. Но не помръдна. Знаех, че фотоапаратът е зареден и готов да прави снимки - продавачът беше така любезен до го приготви. Извадих го от кутията и махнах капака на обектива. Насочих го към него. Красивото му разтревожено лице изпълни екранчето. Натиснах копчето и задържах. Вече имах десет дигитални снимки с ужасеното лице на Крисчън.

- Е, тогава АЗ ще те третирам като обект - казах и натиснах пак. На последната уловена снимка устните му се извиха почти невидимо. Натиснах отново и вече се усмихваше... лека, плаха усмивка, но усмивка! Натиснах пак и видях как тялото му започва да се отпуска. Той започна да надува мускули и да чупи устни като някой от онези глупави топмодели. Смеех се с глас. „О, милостиви Боже, благодаря ти! Господин Меркурий се върна!“

- Ей, мислех, че това е подарък за мен - каза той уж сърдито, но мисля, че само ме бъзикаше.

- Трябваше да е забавно, но очевидно е символ на репресията срещу жените - казах и продължих да щракам и да наблюдавам в екранчето - съвсем отблизо - как веселието се връща на лицето му. Изведнъж очите му потъмняха, изражението му стана хшцническо.

- Искаш да бъдеш репресирана ли? - попита много нежно.

- Не, не репресирана - отвърнах и продължих да си щракам.

- Ей сега ще те репресирам, и още как, госпожо Грей - заплаши ме той.

- Зная, че можете да го направите, господин Грей, а и често го правите.

Изведнъж лицето му помръкна. Свалих фотоапарата и го погледнах.

- Какво има, Крисчън? - Гласът ми вече издаваше раздразнението ми. - Кажи ми!

Той мълчеше. Побъркваше ме! Вдигнах пак апарата и настоях:

- Кажи ми!

- Няма нищо. - И изведнъж изчезна от екрана. С едно движение беше успял да метне кутията от фотоапарата на пода, да ме сграбчи, да ме просне на леглото и да ме възседне.

- Хей! - викнах и продължих да го снимам усмихнат, приведен над мен, впил тъмните си очи в обектива. Изведнъж той грабна апарата и ролите се смениха. Насочи го към мен и натисна копчето.

- Значи искате да ви снимам, госпожо Грей? - каза весело. Ог цялото му лице виждах само рошавата му коса и широката усмивка върху изваяните му устни. - Е, за начало ще се наложи да ви разсмея - каза и започна безмилостно да ме гьделичка под ребрата. Пищях, свивах се, смеех се и се опитвах да хвана ръката му, за да го накарам да спре. Той се хилеше хлапашки и продължаваше да ме гьделичка и да снима.

- Не, спри! - пищях.

- Ти чуваш ли се какво говориш? - изръмжа той и остави апарата на леглото, за да може да ме гьделичка с две ръце.

- Крисчън! - Борех се за въздух, задушавах се от смях. Никога дотогава не ме беше гъделичкал. Мятах глава, опитвах се да се измъкна, не спирах да се смея и правех жалки опити да изтласкам ръцете му, но гой не спираше и се наслаждаваше с усмивка на сладкото ми мъчение.

- Спри, Крисчън! - примолих се и той веднага спря. Грабна двете ми ръце, закова ги до главата ми и ме изгледа продължително. Лежах задъхана от смеха. Ритъмът на дъха му се сля с моя. Гледаше ме с... какво? Белите ми дробове пак спряха да функционират. С удивление? С любов? Със страхопочитание? Господи, какъв поглед!

- Ти. Си. Толкова. Красива.

Прекрасното му, мило, скъпо лице, наведено над моето, грееше, осветено от очите му. Все едно ме виждаше за пръв път. Наведе се и ме целуна жадно, сякаш бях извор със студена вода. Да го видя такъв - запленен, буквално в краката ми, обезоръжен... И това разбуди либидото ми. Той пусна ръцете ми и прокара пръсти през косата ми, хвана я и я стисна нежно, за да не мърдам. Тялото ми се напълни с желание, с жажда за него. А той вече не ме целуваше сладко и с обожание. Целуваше ме дълбоко, сластно. Поглъщаше ме като хищник. Езикът му се плъзна в устата ми и завладя всичко по пътя си - не даваше, само вземаше. Отчаяние и потребност. И докато желанието полека завладяваше всеки мускул в тялото ми и разбуждаше всеки нерв, внезапно усетих ужасяващ пристъп на паника.

„О, мой Петдесет, какво има? Какво не е наред?“

Той пое рязко дъх и изстена.