Петдесет нюанса освободени

- Какво направи с мен? - каза безпомощно, сурово. Изведнъж легна върху мен и ме притисна към матрака. Едната му ръка хвана брадичката ми, а другата се плъзна по тялото ми, по гърдите, по кръста, около дупето ми. Целуна ме отново, вмъкна краката си между моите, вдигна коляното ми и започна да отърква тялото си в моето, усещах твърдия му пенис през дрехите. Изгубих се в неговата трескава страст. Не обръщах вече внимание на паниката, която блуждаеше някъде там, по периферията. Знаех, че ме желае, че има нужда от мен - а когато искаше да ми каже нещо, това беше любимият му начин да се изрази най-правилно. Целунах го, напълно изгубена в него, прокарах пръсти през косата му, стиснах я, дръпнах силно, държах се за него все едно животът ми зависеше от това. Усетих вкуса и аромата му - на Крисчън, на моя Крисчън!

Той внезапно спря, изправи се и ме дръпна да стана. Виеше ми се свят. Докато успея да поема дъх, той успя да разкопчае копчето на късите ми гащи, да коленичи пред мен и да ги смъкне на пода заедно с бикините. После за секунди се озовах пак на леглото под него и той вече се събуваше. Не свали нито тениската ми, нито дрехите си. Стисна главата ми и нахлу в мен. Извиках. По-скоро от изненада, отколкото от болка. Чух свистенето на дъха му в ухото ми

- Ужассссссс - изсъска през зъби. Застина, после влезе по-дълбоко. Простенах.

- Нуждая се от теб - ръмжеше той в ухото ми. Прокара зъбите си по челюстта ми, захапваше леко кожата. Целуна ме. Сил-но. Вдигнах крака и ги увих около него, придърпах го към себе си. Бях твърдо решила да се преборя с това, което го мъчеше, и да го унищожа. И тогава той започна да се движи. Френетично, като полудял, примитивно, отчаяно, все едно се опитваше да се покатери по въображаема стълба в тялото ми. Изгубих се в обезумелия му ритъм и след това... темпото се успокои. Пак се зачудих какво има, какво го безпокои. Но тялото ми се оказа по-силно от съзнанието. Мисълта за тревогите му изчезна, бързо се катерех към гребена на вълната, към върха. Тялото ми го посрещаше с всяко нахлуване във влагалището ми. Чувах грубото му свирепо дишане в ухото си, знаех, че аз, аз съм неговата забрава, изгубеният му рай. Нуждата му... от мен... беше толкова възбуждаща. Той ме тласкаше все по-високо и по-високо и почти виждах върха. Исках го толкова много, исках го за себе си и за него.

- Искам да свършим заедно - каза той задъхано, излезе за секунди от мен и спря напиращия оргазъм.

- Отвори си очите - заповяда ми. - Искам да те гледам в очите.

- Гласът му беше непоносимо настоятелен, нетърпелив. Отворих очи. Суровите му пламтящи очи, страстта, любовта в наведеното над мен лице ме изстреляха и тялото ми започна да пулсира около него, главата ми се отметна назад.

- Ана - извика той и се присъедини към моя оргазъм. После застина и падна върху мен. Претърколи се, стиснал ме здраво, и аз се оказах просната върху него, а той все още беше в мен.

Когато изплувах на повърхността и тялото ми се успокои, реших да си направя майтап и да спомена как ме е третирал като обект и как ме е репресирал, но предпочетох да си държа устата затворена. Не бях сигурна в какво настроение е. Вдигнах глава от гърдите му, погледнах лицето му. Той лежеше със затворени очи, с ръце около тялото ми. Стискаше ме здраво. Целунах гърдите му през тениската.

- Крисчън, кажи ми, какво има? - попитах нежно и зачаках търпеливо. Може би сега, след секса, се беше успокоил и щеше да ми каже. Усетих как затегна прегръдката, но уви, това беше единственият му отговор. Нямаше да каже. И тогава заговорих:

- Кълна се да бъда винаги до теб и в болест и в радост, да бъда до теб в добри и лоши времена, да споделям радостта и тъгата ти...

Той замръзна. Единственото, което мръдна в него, бяха очите му - широко отворени, втренчени в мен с онзи неразгадаем поглед. Продължих с клетвата си от сватбата. - Кълна се, че ще те обичам безусловно, ще те подкрепям да постигнеш целите и мечтите си, ще те уважавам и почитам, ще плача с теб и ще се смея с теб, ще споделям надеждите и мечтите си с теб и ще те успокоявам в трудни времена. - Спрях. Исках да каже нещо. Той ме гледаше, но не отрони нито дума.

- И ще те обожавам, докато сме живи - въздъхнах.

- О, Ана - прошепна той и потърка бузата ми с кокалчетата на пръстите си.

- Кълна се, че ще те защитавам, че ще държа близо до сърцето си и в сърцето си - теб и нашия съюз - прошепна с дрезгав глас. - Кълна се, че ще те обичам и ще ти бъда верен, че ще забравя всички други, че ще съм с теб в добри и лоши времена, в болест и радост, независимо къде ще ни отведе животът. Ще те пазя, ще ти вярвам, ще те уважавам. Ще споделям радостта и тъгата ти и ще те успокоявам в трудни времена. Кълна се, че ще те обожавам и ще ти помогна да осъществиш мечтите си. Ще те пазя до себе си, ще ти дам спокойствие. Всичко мое сега е твое. Давам ти ръката си, сърцето си и любовта си от този миг до края на живота ни.

Очите ми се напълниха със сълзи. Погледът му омекна.

- Не плачи - каза и палецът му попи една отронила се сълза.