Петдесет нюанса освободени

- Готова си. Съвсем си готова. - Плъзгаше пръстите си много бавно и изтезаващо. - Да не би преследвачите по шосетата да те възбуждат?

- Ти ме възбуждаш.

Той се усмихна. Като вълк. После рязко извади пръстите си и ме остави така - отворена, искаща. Пъхна ръка под коленете ми, вдигна ме бавно и леко ме обърна с лице към прозореца.

- Сложи краката си встрани от моите - заповяда, като прибра своите един до друг. Отворих крака и ги сложих от двете страни на неговите. Той прокара ръцете си към бедрата ми и дръпна полата нагоре

- Сложи ръце върху коленете ми, бебчо. Наведи се напред. И сега си вдигни прекрасния задник. И си пази главата.

По дяволите! Наистина го правехме на обществен паркинг. Огледах се. Доколкото можех да видя, нямаше никого, но тръпката беше неописуема. На паркинг! На обществен паркинг!

Крисчън се размърда под мен. Чук как се разкопчава. После сложи едната си ръка около кръста ми, а с другата дръпна бикините ми встрани и после с едно рязко, бързо движение влезе.

Извиках силно. Влагалището ми се отваряше да го поеме. Дъхът му свистеше през зъбите му. Ръката му се плъзна по врата ми, хвана брадичката ми и той изви главата ми на една страна, така че да може да целува шията ми. Другата му ръка хвана здраво бедрото ми и започнахме да се движим.

Повдигах се на крака, а той повдигаше таза си към мен. Вътре и после навън, и пак вътре, и пак навън. Изстенах. Лявата ми ръка хвана ръчната спирачка, а дясната - дръжката на вратата. Зъбите му хапеха мекото на ухото ми. Силно, дори болезнено.

Издигах се и падах върху него и пак нагоре и пак надолу. Ритъмът беше страхотен. После ръката му се мушна нагоре по бедрото ми и пръстите му заиграха около клитора ми през фината материя на бикините.

- По~... бързо - съскаше той в ухото ми. - Трябва да бързаме, Ана... - Забързаните му пръсти увеличаваха възбудата около влагалището ми.

Усетих как желанието се наслагва, гъсто и тежко, и как се надига в мен.

- Давай, бебчо! - Той захапа ухото ми. - Да те чуя.

Изстенах. Бях само едно голо усещане. Очите ми бяха стиснати здраво. Гласът му - в ухото ми, дъхът му - във врата ми, пръстите му - около клитора ми, пенисът му - в мен. И се изгубих. Тялото ми копнеше за освобождение.

- Да - съскаше той в ухото ми.

Отворих очи и видях тапицерията на тавана на аудито - и пак ги стиснах, защото той дойде. Мощен, пулсиращ оргазъм. Всичко в мен се изля около него.

- О, Ана - каза удивецо Крисчън, стисна ме в прегръдката си и влезе силно, мощно, един последен път, застина и свърши дълбоко в мен.

После прокара носа си по челюстта ми, целуна шията ми, бузата ми и аз отпуснах глава назад върху врата му.

- Изпуснахте ли напрежението, госпожо Грей? - попита той, зъбите му бяха впити в мекото на ухото ми.

Тялото ми беше като пресушено. Бях адски изтощена и измър-ках. Почувствах усмивката му.

- На мен поне много ми помогна - каза той и ме повдигна. -Защо мълчиш? Изгуби си гласа ли?

- Ммм... - измънках.

- Е, ти искаше. Кой от двама ни е по-перверзен? Нямах представа, че имате склонност към ексхибиционизъм, госпожо Грей.

Подскочих ужасена..

- Никой не ни е видял, нали? - Огледах се в паника.

- Смяташ ли, че е възможно да допусна някой да наблюдава оргазма на съпругата ми? - Той плъзна ръка по гръбнака ми и ме потупа успокоително. Но тонът му ме накара да потръпна. Погледнах го и се усмихнах закачливо.

- Секс в колата! - възкликнах.

Той прибра един кичур зад ухото ми, усмихна ми се и каза;

- Хайде да се прибираме. Аз ще карам.

Отвори вратата и ми помогна да се изправя от скута му и да сляза. Започна да закопчава копчетата на джинсите си. Излезе, задържа вратата, за да се кача, и мина от другата страна. После включи блакберито и се обади.

- Къде е Сойър? - попита рязко. - А доджът? Как така Сойър не е с теб?

Слушаше внимателно. Явно говореше с Райън.

- Не я изпускай! - каза, затвори и ме погледна.

Значи беше жена! Елена? Лийла? Коя?

- Жена е карала доджа, така ли?

- Така излиза - тихо каза той. Устните му се свиха в тънка твърда линия. Беше много ядосан. - Хайде да се прибираме.

- А това НО? Какво значи всъщност?

Крисчън изкара колата от паркинга и я насочи към Стюарт Стрийт.

- Съкращение от „непознат обект“» Райън е служил във ФБР.

- Във ФБР?

-Да.

- И къде е сега непознатият женски обект?

- На 1-5, кара на юг. - Погледна ме, очите му бяха мрачни. Само за няколко минути беше минал през три състояния - страст, спокойствие, тревога. Протегнах ръка и погалих бедрото му. После пъхнах пръсти между копчетата на джинсите му. Надявах се да оправя настроението му. Той свали дясната си ръка от волана и ме спря.

- Не. Не искам да катастрофирам на три пресечки от нас. А и ти едва ли искаш. - Вдигна ръката ми и целуна показалеца ми вероятно за да се извини за грубия си тон. Спокоен, студен, всяващ респект. Моят Петдесет. И за първи път от много време успя да ме накара да се почувствам като палаво и заинатено дете. Махнах ръката си, без да кажа нищо по въпроса.

- Жена значи?