Петдесет нюанса освободени

- Тук! - Той посочи едно място за паркиране. „Мамка му! Иска да паркирам! О, не!“

- По-бързо!

И за първи път в живота си успях да паркирам. И то перфектно. Едва ли някога щях да успея да го направя пак.

- Скрихме се в паркинга между Стюарт и Борен. Най-отзад сме - каза Крисчън по блакберито.

- Добре, сър. - Сойър явно беше изнервен. - Останете там. Ние ще го проследим.

Крисчън ме погледна.

- Добре ли си?

- Разбира се - прошепнах съвсем тихо.

- Който и да кара онзи додж, не може да ни чуе, знаеш, нали?

- засмя се той.

И аз се засмях с него.

- Минаваме покрай паркинга между Стюарт и Борен. Подмина ви. Не ви е забелязал, сър - докладва Сойър.

Двамата облекчено се отпуснахме.

- Страхотно, госпожо Грей! Много добре шофирате - каза Крисчън и ме погали по бузата с връхчетата на пръстите си. Сепнах се и си поех въздух. Не бях забелязала, че съм спряла да дишам.

- Това означава ли, че ще спреш да мърмориш за начина, по който карам? - попитах.

Той се засмя - гърлен пречистващ смях. Като катарзис.

- Не бих стигнал чак толкова далеч.

- Благодаря ти, че ми позволи да карам колата ти. И то при такива обстоятелства. - Отчаяно се мъчех да запазя бодростта в гласа си.

- Може би сега ще карам аз.

- Честно казано, не мисля, че мога да сляза и да ти отстъпя волана. Краката ми са като от желе. - И започнах да треперя цялата.

- От адреналина е, бебчо. Справи се страхотно. Както винаги. Направо ми взе акъла, Ана. Никога не ме разочароваш. - Погали ме, очите му бяха пълни с любов, страх, съжаление, но не към мен, а за случилото се. Толкова много емоции в един поглед.

Думите му ме довършиха. Полузадушеното в свитото ми гърло стенание си проправи път и заплаках.

- Не, бебчо, не плачи. Моля те, не плачи. - Той се пресегна през лоста за скоростите и въпреки че беше тясно за двама ни на една седалка, ме издърпа в скута си. Загали косата ми, приглаж-даше я, събираше я от лицето ми, целуваше очите ми, бузите, а аз увих ръце около врата му и заплаках с лице, опряно във врата му. Той зарови нос в косата ми и ме стисна. И така седяхме, безмълвни, прегърнати.

Гласът на Сойър ни сепна.

- НО намалява покрай „Ескала“. Тръгва нагоре към кръстовището.

- Следвай го! - нареди Крисчън.

Обърсах носа си с ръка и поех дълбоко дъх, за да се успокоя.

- Обърши се в ризата ми - каза Крисчън и ме целуна по челото.

- Извинявай - казах. Чувствах се неловко, че съм се разревала.

- За какво?

Издухах си пак носа, той повдигна брадичката ми и ме целуна нежно.

- Красивото ми момиче! Устните ти са така меки, когато плачеш - прошепна.

- Целуни ме пак.

Крисчън застина; едната му ръка беше на гърба ми, другата -на дупето ми.

- Целуни ме - казах задъхано. Гледах как устните му се разделят, как поема рязко дъх. Пресегна се напред, измъкна блакбери-то от колоните и го метна на шофьорската седалка до сандалите на изтегнатите ми през лоста крака. И тогава устните му се залепиха върху моите, дясната му ръка се зарови в косата ми, хвана я и закова главата ми на място. Другата му ръка галеше лицето ми. Езикът му нахлу в устата ми - аз го чаках готова. Адреналинът се превръщаше в похот. Желанието пронизваше тялото ми като хиляди иглички. Стиснах лицето му в ръцете си, прокарах пръсти по бакенбардите, поглъщах аромата, вкуса на Крисчън. Той изстена, усетил трескавия ми отговор, и слабините ми светкавично се свиха в болезнено желание. Ръката му се придвижи надолу по тялото ми, през гърдите, кръста, до дупето. Не можех да издържа, без да мърдам.

Изведнъж той ме пусна. Задъхан, объркан, възбуден.

- Какво има? - попитах с устни върху неговите.

- Ана, ние сме в кола, на паркинг в Сиатъл.

- И какво от това?

- Искам да те чукам...

- Ами чукай ме! - Целунах ъгълчето на устата му. Исках го. Сега. Това преследване беше вълнуващо. Прекалено вълнуващо. Ужасяващо... вълнуващо... а страхът бе подпалил либидото ми.

Той ме изгледа. Очите му бяха тъмни и полупритворени.

- Тук? - Гласът му беше дрезгав, груб.

Устата ми пресъхна. Как можеше да ме възбуди само с една дума?

- Да, желая те. Сега.

Той наклони глава на една страна и ме изгледа.

- Госпожо Грей, вие сте много дръзка - прошепна след около... вечност. Ръката му стисна косата ми по-здраво. Не можех да мръдна главата си. Устата му беше върху моята, този път по-дръзко и по-настоятелно. Другата му ръка се плъзна по тялото ми, по дупето и до средата на бедрото ми. Пръстите ми се усука-ха около кичурите му.

- Добре е, че си с пола - каза той, мушна ръка и погали бедрото ми отвътре. Сгърчих се в скута му.

- Не мърдай - изсъска той в ухото ми. Сложи длан между краката ми и аз застинах.

Палецът му се заигра с клитора ми, дъхът ми спря, а желанието и сладостта... дълбоко, дълбоко в мен... като електричество...

- Не мърдай - повтори той шепнешком. Целуна ме отново, палецът му не спираше да гали клитора ми през скъпите бикини. После той бавно мушна два пръста под бикините ми и ги вкара в мен. Простенах и цялото ми тяло, всеки мускул се сви около тези два пръста.

- Моля те - прошепнах.